Много или малко са тези наши сънародници в чужбина, които са се установили за постоянно там (поне до пенсия), и не полагат усилия децата им да научат български език също толкова добре, колкото и английския? Нямаме точна статистика за това. Несъмнено уважение заслужават онези, които, въпреки дали децата си в престижни колежи, ги обучават интензивно да говорят и четат на книжовен български език. По този начин те – най малкото – получават значително предимство пред своите съученици, на които английският им е матерен език.
Но тук други съображения са по-важни – синовете и дъщерите, дори установили се в чужбина, искат да не забравят своите български корени; те са затаили любов към България, подхранвана от редките визити в страната и задушевните разговори с баби и дядовци. Да не говорим, че запознанството с природните ни дадености дълбоко ги впечатлява и ги прави горди, че корените са им от такава прекрасна страна! Налице са и патриотичните прояви в семейството, изразяващи се в приготвяне на български гозби, честване на националните празници, пеенето на патриотични песни и играенето на български хора (особено ако е оформена „българска общност“)!
Силно впечатляващо е и когато родителите запознават децата си с детайли от славната ни история. На този фон недоумение будят онези наши сънародници, за които прецизното изучаване на български език е излишно и само би попречило на образователния процес на техните деца на английски език! Не малко се опитват да изолират децата си от всичко българско, кръщавайки ги с английски имена и изолирайки ги – на практика – от всичко българско!
Попаднали в България, тези млади хора се чувстват неуютно, тъй като говорят на някакъв развален български и чакат с нетърпение да се завърнат при своите връстници в чужбина. Затова оредяваме и после се чудим, защо Терминал 2 е претъпкан със заминаващи?! Тук не се касае само до търсене на по-висок стандарт, а до систематично подриване на патриотичните чувства у младите!
Източник: vsyakajena
