Скъпи дами,
Прекарвах по 8 часа всеки уикенд в чистене, защото ми беше фикс идея всичко да е перфектно. Да не би да дойдат някакви внезапни гости. Знаете ли какво осъзнах? Никой няма да дойде. Всеки е някъде, живее, забавлява се на вън, пийва на ресторант.
Сега, когато някой ми дойде на гости, няма нужда да обяснявам защо е толкова чисто, или не е. Това, за което си говорим е какво правя, как се забавлявам, как живея.
Ако не сте разбрали това до сега, послушайте ме, моля ви. Животът е кратък и трябва да му се насладите. Чистете само колкото трябва.
Няма ли да е по-хубаво да нарисувате картината, която винаги сте искали? Да изпратите писмо на някой? Да си посеете цветя или да си направите кекс?
Има много голяма разлика между трябва и желая, но вие не я разбирате!
Цял ден ще чистиш, или ще отидеш да поплуваш? Защо не се качиш в планината, да послушаш музика, да обгрижиш приятелствата си? Живейте си живота както пожелаете.
Чистете колкото е необходимо, но не забравяйте, че животът е някъде там и ви чака! С вятър за косите ви, с дъжд за кожата ви, със слънце за косите ви. Този ден няма да се повтори!
Чистете колкото трябва, но знайте… Старостта идва и тя никога не е милостива. А когато си отидем от този свят? Ще оставим прах след себе си. Не чистота.
Вслушайте се в мен, моля ви, не пропилявайте живота си!