Скалният манастир „Свети Димитър Басарбовски“ се намира в непосредствена близост до Русе, в землището на село Басарбово, в скалите край река Русенски Лом. Това е единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Той е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река
Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен. Край Русе се е намирала и скалната черква „Св. Петка“, която е засипана и унищожена при строителство на мост над река Русенски Лом преди 40 години.
Скалният манастир „Свети Димитър Басарбовски“ е обявен за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 година. Но неговото значение далеч не се изчерпва с археологическите следи от миналото, а има стойността на действащ манастир, ценност от архитектурна, културна и поклонническа гледна точка. Населението на Балканите почита дълбоко светеца и го поставя сред своите небесни покровители.
Своето начало скалният манастир край село Басарбово води от XIII в., когато множество скални манастири се изграждат в територията на Втората българска държава. Разцветът на скалните обители в българските земи е бил през XIV век и е свързан с религиозните движения на епохата, стремежа към отшелничество и пречистване, както и с дарителството от страна на царския двор във Велико Търново. През периода след падането на Втората българска държава под турска власт в края на XIV век подобни манастири продължават да съществуват скромно с по трима-четирима монаси.
Най-ранните исторически сведения за съществуването на манастира на това място датират от XV век в турски документи за Никополския санджак, където той е отбелязан като „манастир Бесараба“ – имот с 14 домакинства от селото. Възможно е да става дума за домакинства на селяни, които са обработвали земите му. Същевременно манастирът е отбелязан като „тимар на великия войвода“, вероятно отстъпен му от турския султан.
Има се предвид влашкият войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър, баща на неговата първа съпруга Теодора. Според други предания Иванко Басараб се счита за дарител на манастира, станал причина за неговото основаване и дал името на селището Басарбово в близост до обителта. В първите векове на своето съществуване манастирът е имал друго посвещение, което не ни е известно със сигурност. Според едно от сведенията за житието на светеца, черквата първоначално е носела името „Свети Йоан“, като обаче не е ясно дали става дума за скалната черква или за черквата в село Бесарбово.
Според житията преподобният Димитър Басарбовски, наречен още Свети Димитър Нови, е живял през XVII век в близкото село Басарбово, отглеждал е овце и е имал лозе край река Русенски Лом. Пословично било неговото отношение към живите същества, за което пример е обетът му да ходи бос с единия крак, с който е стъпкал по невнимание малки пиленца. Той водил скромен живот и решил да постъпи в манастир. Житието разказва, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите.
Димитър Басарбовски живял до края на живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея – кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен. В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало нетленно дълго време. Придошлите води на река Русенски Лом отвлекли тялото поради разположението му в близост до коритото на реката, а мощите били открити 33 години след това по чудодеен начин на дъното на реката и поставени в черква в селото, изградена на мястото на бащината къща на светеца, а по-късно в скалния манастир.
Мощите на Свети Димитър Басарбовски сега се намират в Патриаршеската черква „Св. Св. Константин и Елена“ на хълма „Дялул Патриашией“ в Букурещ. Те са пренесени там в 1774 г. по време на първата Руско-турска война. Счита се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни по чудодеен начин.
Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител. Неспирна е върволицата от хора, изкачващи няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца, целуват ръката му, кланят се и се молят. Паметта на Св. Димитър Басарбовски сега се чества на 27 октомври особено тържествено и в Букурещ, и в Басарбово.
Един от първите изследователи, които проучват манастира, е Карел Шкорпил в 1912 година. Резултатите от своите проучвания на района той включва в книгата си „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, С., 1914 година. Там са поместени подробни схеми и описания на помещенията и документални фотоси, които дават представа за автентичната атмосфера от началото на ХХ век.
Черквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Непосредствено пред входа й се намира скалната ниша, на която е лежал преподобният Димитър Басарбовски. Южната стена на черквата е изградена от каменни блокове. Това дава представа как са изглеждали и останалите черкви в скални манастири, когато са били съхранени в тяхната цялост. По същия начин вляво от нея е изградено жилищно помещение, състоящо се от две килии, понастоящем украсено отвън със съвременни стенописи. За съжаление, в черквата няма запазени стенописи, а и няма достигнали до нас сведения за такива. Има иконостас с икони от средата на ХХ век – от 1940 г., изработен в град Русе.
Най-ценното в черквата сега е възрожденска икона с изображение на Св. Димитър Басарбовски и житийни сцени от 1803 г. Не е известно кога манастирът е бил изоставен напълно и останал без монаси. Но в средата на ХХ век той е бил възобновен от отец хаджи Хрисант. Тогава са изградени нови жилищни помещения, за скромния вид на които можем да съдим от документални фотографии от 1937 г., възобновена е черквата. Строителните работи се извършват от „Комитет за постройка на параклис Св. Димитър Басарбовски“ – град Русе, а средствата се набират от дарения. Летописната книга на манастира от тези години съдържа данни за обновлението.
В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, изработено през 1957 г. от художника Петър от Разград. В съседно скално помещение – някогашната костница на манастира, е разположена документална експозиция, съдържаща фотоси, сведения за проучванията на манастира в миналото и църковна утвар. В подножието на скалите се намират две стаи и трапезария, издълбана в скалите. На мястото на някогашните жилищни помещения високо в скалите сега се намират укрепени тераси, достъпни за туристи.
При проучвания през 80-те години на ХХ в. върху скалите са открити интересни средновековни графити, изобразяващи елени, конник, коне и други. Съвременните настилки, кладенец, чешма, стенописи, стълби и парапети са изградени със средствата на Сдружение за българска култура „Св. Димитър Басарбовски“ – град Русе. Със съдействие на сдружението са издадени материали за историята на манастира, сред които особено ценната книга на архимандрит Виктор Мутафов „Преподобни Димитър Басарбовски и неговият скален манастир до Русе“, съдържаща задълбочено изследване на житията на светеца и изворите за историята на манастира.
В наши дни Басарбовският скален манастир е добре запазен и обгрижван. Миряните влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 година.
Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 година. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски (с кирилица) и гръцки език.
По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани в манастирското гробище и там сега е подредена музейна сбирка. Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни.
Източник: УЧИТЕЛИ
