Една история, която ни припомня, че трябва да вдигнем очи, да забравим за миг мрачните мисли и да видим знаците около себе си, да отворим сърцето си за тях… да отворим сърцето си за щастието!
Препрочитам тази притча всеки път, когато усетя, че мрачните мисли отново са взели превес над ума ми. Всеки път, когато ми се струва, че пътят е безкраен и сив. Всеки път, когато ми се иска просто да натиска бутона „delete“…
Бог поглежда своя ангел и го пита:
– Какво те мъчи?
– Човекът, който ми е поверен… Жив е. Има кола. Пари. Работа. Но не е щастлив. Надява се на нещо.
– На какво?
– Не съм сигурен. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
– А как е на работа?
– Като при всички. Скатава се от време на време… включва се понякога в интриги…
– А началникът му строг ли е?
– Ами, началник като началник. Като навсякъде… Не знам защо не се чувства добре в работата…
– А ти помогна ли му да се освободи от страховете си?
– Опитах! Няколко пъти му изпращах сънища, за да му покажа, че нищо не му липсва, но явно не ги разбира. Вървях с него по пътя към офиса. Разгоних облаците. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Направих таха, че да чуе любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса… Но, нищо не помага.
– А симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
– Ама, разбира се!… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
– И как е?
– Ами, никак. „Извинете“ и пак се задълбава в черните си мисли.
– А след работа?
– Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
– Развали ли му телевизора?
– Естествено. Но, той си купи нов…
– Изключва ли му интернета?
– Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
– Така. А през почивните дни?
– Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
– А тя?
– Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
– Сблъска ли ги на опашката?
– Ти как мислиш?! И извън инструкциите – срещнах ги „случайно“ в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
– Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
– Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
– Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации.
Ангелът носи черен тефтер на Бог:
– Ето го!
– Прочети Ми страница първа.
– Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
– Мини на втора страница, ако обичаш.
– Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
– Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
– Добре, ще бъде направено!
Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: „Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности…“
***
Не позволявай на песимизма и отчаянието да заслепят очите ти, да отровят ума ти, да задушат сърцето ти! Животът е прекрасен! Виж го! Оцени го! Не чакай съдбата да ти изпрати истински изпитания, за да разбереш какъв щастливец си бил само преди миг! Оценявай даровете, които получаваш! Оценявай богатствата, които носи всеки ден! Оценявай възможностите, които ти се предоставят! Усмихвай се! Мечтай! Обичай! Позволи си да бъдеш щастлив! Живей!
Източник: gnezdoto.net
