Една от любимите ми притчи на Хорхе Букай, за която се сещам винаги, когато някой се обърне към мен с агресия и ярост. Следващия път, когато се случи и на вас, вместо да отвърнете със същото, припомнете си тази история…
В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала…
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава – излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма…
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта…
Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно разбираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата…
откъс от книгата „Приказки за размисъл“
***
„Нападението е най-добрата защита“, казват хората. Истина е. Следващия път, когато усетите, че някой излива гнева си срещу вас, спрете за миг, преди да му отговорите. Запитайте се дали под маската на тази агресия не се крие спотаена болка. Дали тази привидна демонстрация на сила не се опитва да замаскира отчаяние и слабост. Запитайте се трябва ли да се пазите от този човек или можете да му помогнете. Защото от състраданието се ражда истинската човечност. От подкрепата се ражда истинското приятелство. От разбирането се ражда истинската любов…
Източник: gnezdoto.net
