Когато си на дъното на кука
Когато си най-тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си си направил стълба и излизал
Светът, когато мръкне пред очите ти и
затъмнява в тези две очи
Сам слънце си създавай и от ракетите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си заздравял в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си
направил и тръгвал сам Трънливи и зъл е на живота пънк
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не губи себе си
Само толкова ще го решиш
ДАМЯН ДАМЯНОВ
Източник: дума
