Интересен текст писан от една психоложка, с уговорката че не важи за всички
„Лъскавият корпоративен свят има една малка, мръсна тайна – зад луксозните офиси се крие опустошително усещане за безсмислие. Правиш някакви неща, които нито разбираш, нито харесваш. От тези неща всъщност никой няма реална нужда – и ти си напълно наясно с това, или поне смътно го подозираш. Обаче част от работата ти е да убедиш някакви хора, че имат неотложна нужда от безсмислените неща, които правиш, а и някак трябва да оправдаеш присъствието си в този офис – все пак ти плащат, за да имитираш смислена дейност. Който не го е правил никога, той не знае какво сизифовско, нечовешко усилие е това – нищо не изтощава душата така, както лъжата.
Край теб щъкат десетки като теб, също толкова опустошени от безсмислие – и всеки е уплашен до смърт да не би другите да прозрат ужасната му тайна. За да си придадат важност и да убедят себе си и света колко грандиозно значими неща правят, всички са страшно заети, винаги бързат, всичко е „супер спешно“ – „спешността” е фундаментална част от офисната митология и бонтон – и никой НИКОГА не (си) задава въпроса кое точно налага вечно да работиш в истерия и срокове „от днес за вчера”, при положение, че едно по-спокойно темпо е въпрос на малко организация и здрав разум. И разбира се, всеки се старае да изглежда максимално мрачен, изтощен и стресиран, за да не би някой да го заподозре в безделие, а оттам и в безсмислие. Живееш с хроничното усещане, че креативната ти енергия ежедневно изтича в някаква черна дупка и никога не се връща при теб, но си толкова отровен от всепроникващото усещане за безсмислие, че отдавна вече не вярваш, че някой се нуждае точно от твоето творчество.
И понеже всичко това е адски гадно, мобилизираш цялата си сила, за да се защитиш от евентуалното му осъзнаване – защото тогава ще ти се наложи да го промениш, което е още по-страшно. Тук на помощ идват лъскавите офисни джаджи, купешки лафове като „презентация“, „тимбилдинг“ и „корпоративни ценности“, коледни бонуси, както и изключителната привилегия да ползваш три процента отстъпка по лихва на потребителски кредит (специална промоция САМО за вашата богопомазана фирма). Всичко това много помага да не разбереш, че си станал зомби.
Вече 11 години всеки ден благодаря, че проумях навреме всичко това – малко преди зомбирането ми да стане нелечимо. А точно на този ден, точно преди 11 години си предадох служебния телефон и символичното си офис-имущество – и с жизнерадостен скок се метнах в бездната на свободата, напускайки завинаги света на офисите. Така 27 ноември – последният ми ден в офис – се присъедини към списъка с личните ми празници, които чествам всяка година. И се опитвам никога да не го забравям, защото свободата изобщо не е комфорт и безгрижие, както мнозина си мислят. Свободата е риск, усилие и ужасно трудна, дори трагична битка със самия себе си, има страшно висока цена и за нея се воюва всеки ден. И това трябва да се помни.“ / Анна Димова, психолог
Източник: Radostina Nenova
