Евгений Анисимов е 33 годишен самотен баща, който отглежда сина си със синдрома на Даун. Неговата съпруга, след като разбира диагнозата на детето, искала да го даде в дом, но Евгений решава, че синът му заслужава топлината и любовта на семейството. Също така решава да сподели своята история с интернет пространството, за да послужи като пример и вдъхновение за другите.
От този момент започва историята на Евгени като самотен баща, но гледайки фотографиите, можем да бъдем сигурни, че това е най-доброто решение, което този баща можеше да вземе.
На всеки седемстотин до осемстотин деца по света има по едно дете със синдром на Даун – състояние, причинено от допълнителното копие на една от хромозомите, хромозома 21, която засяга тялото и развитие на мозъка на бебето.
Хората със синдром на Даун обикновено се наричат „слънчеви“, защото са хора с чисти сърца и личности, които могат да осветят деня на всеки човек. За съжаление в нашето общество трудно се приемат, защото често се считат за отговорност.
33 годишният Анисимов отглежда сина си Миша съвсем сам, след като съпругата му реши да го напусне. Той иска да напомни и на други родители, които са изправени пред същите предизвикателства, да не се отказват никога.
Разказва, че след като е научил, че синът му има синдром на Даун, е напуснал болницата и е плакал, но не за дълго. В този момент осъзнава, че в живота му нищо не се е променило, че все още има две ръце, два крака, професионални познания, неговата решителност, активност, любопитство – всичко си е било на мястото и че синът му се е родил. И това, че е специален, не значи, че трябва да го остави. Споделя, че всяко едно дете е отговорност.
Започнал е да търси активно информация за синдрома още същата вечер когато синът му се появява на бял свят. И за миг не е помислял да го изостави, но жена му не е могла да го превъзмогне.
Евгений споделя, че са имали трудности във връзката си, липса на пари, но като цяло отношенията са им били добри и са си имали доверие. Опитал се е да я убеди, но се е стигнало до конфликт и това ги е разделило.
Евгений споделя с общността, че той е нормален мъж, а не някакъв герой затова, че отглежда сам детето си. Двамата дори посещават различни активности заедно.
Бащата иска неговата история да достигне до максимално повече хора в обществото. Иска да подкрепи и вдъхнови тези, които са или някога ще бъдат в ситуация като неговата. Иска да си общува с тези, които са близо около него и тези, които са далеч.
Евгений завършва своята история с „ Не се страхувайте! Всичко ще бъде наред!“
