Дядо ми гледаше животни цял живот, още си спомням автентичния вкус на млякото и сиренето, което той правеше, разказва 32-годишната Теодора Вълова от плевенското село Писарово. Детската й мечта като малка изобщо не била да гази с гумените ботуши 365 дни в годината из обора с овцете. Животът й обаче така се стекъл, че днес Теодора управлява голямо стопанство за породисти млечни животни.
Фермата отваря през 2013 г. с 50 овце. „Стана интересно и започнахме да се развиваме”, казва младата жена. Днес Вълови гледат около 1000 от породите Асаф, Аваси и Плевенска черноглава. Аваси и Асаф са селектирани в Израел и понеже са издръжливи на неблагоприятни условия, са подходящи за климата в Северна България. Вълови са ги избрали и заради високата им млечност, рентабилност при отглеждане и отлични вкусови качества на млякото. Тази година фамилията купува и кочове Лакон, за да започне производство и на женски агнета за майки от тази високопродуктивна френска порода.
Млякото се предава на мандра, но цените са много далеч от реалните, смята Теодора. . Изкупвачите го взимат на 1,00-1,35 лв. без ДДС, а реалната цена е към 1,80-2,00 лв. В магазина килото овче сирене започва от 12-13 лева, посочва Теодора. По същия начин стои въпросът и с изкупните цени на живите агнета. „Имаме човек, който идва по Великден и Гергьовден, защото тогава най-много се консумира агнешко, и изкупува животните. Цената е 4,50-5,00 лв. на килограм живо тегло и пада около празниците, докато в магазините се вдига”.
А да отглеждаш животни е трудна и сложна работа, казва Теодора. „Както ги гледаш живи и здрави, на сутринта може да намериш 20-30 умрели. Модернизацията и глобализацията също им се отразява”. Теодора смята, че една от причините за многото болести по животните е свързана с пашата, заради все по-агресивното третиране на площите с агрохимически препарати. Затова в стопанството сами си произвеждат фуражите – силаж и сенаж. Целта е да подобрят условията и начина на оглеждане на животните. „Разходите са много – медикаменти, работна ръка, храна, а крайната цена е такава, че всичко излиза нула на нула. Затова сме решили да гледаме породи за мляко”, казва фермерката.
Тя е наела петима местни да работят във фермата, но докато намери точните работници е минала през доста катаклизми. Селото е обезлюдено, по-голямата част от населението е социално слабо и въпреки това като чуят, че става дума за работа във ферма, хората се отказват. „Трудно намираме работна ръка, точно в сектор животновъдство почти няма мотивирани хора. Тук се работи 365 дни в годината, 7 дни в седмицата. Аз си позволявам една седмица почивка за цяла година. По време на агнилната кампания сме на крак 24 часа в денонощието. Засега екипът е добър, от 2 години не е имало текучество”, разказва фермерката.
Работата е много, но с малко животни е безсмислено да се развива животновъдство, смята тя. „За хора, които гледат до 100-200 животни, няма смисъл и не е рентабилно. Те не могат да си покрият разходите за храна, какво остава за работници, медикаменти, фураж. Субсидиите, които малките животновъди получават, не ги използват по предназначение, а ги приемат за пари, които харчат за свои нужди – да си платят сметките, да пратят децата на училище, да купят нещо за вкъщи. Затова малките не могат да оцелеят”, казва Вълова. Всяка стотинка от кредити и субсидии тя влага обратно във фермата, защото непрекъснато мисли как да я обнови и доразвие. Всички тези нейни усилия са оценени в конкурса “Европейска награда за млади фермери”, организиран от евродепутата Владимир Уручев и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). В надпреварата тази година Теодора спечели отличието „Най-устойчив проект“ и ще замине за финала в Брюксел, където ще бъде делегат на Конгреса на младите фермери.
Проектът на Теодора Вълова е от 2015 г., когато тя за пръв път кандидатства по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”. Исканото финансиране за модернизация на фермата е на стойност 508 000 лева. Със средствата Вълова закупува трактор и челен товарач за обслужване на животните, изгражда модерна доилна зала Delaval SG 2×12 с помещение за съхранение на млякото. Доилната инсталация повишава с 25% млечната ефективност. При ръчно доене количествата мляко достигат 300 л, а при машинно в началото на пролетта Вълови успяват да доят по около 400 л на ден.
”Сега доим цялото стадо за около два часа, ролята на човешкия труд намалява, а расте продуктивността на животните и производителността на стопанството като цяло”. Хигиената е безупречна, тъй като в охладителния танк има вградена миеща система. Той охлажда по-бързо суровото мляко по време на бактерицидната фаза. Доенето е компютризирано, затова намаляват разходите за вода и електричество. Проектът осигурява нови работни места, приходите на стопанството нарастват. Заради всички тези ефекти Теодора планира разширяване на доилната зала. Наистина има много тичане при подготовката на проект, много документална част, но после свършената работа се отблагодарява, заключава тя.
”Животновъдството не е лека работа. Има и моменти на отчаяние, но който не рискува не печели. Следващата стъпка е да затворим цикъла”, казва Теодора Вълова. И мечтае за мини мандра, в която да произвежда сирене и мляко.
Източник: localfood
