Фейлетоните на Алеко Константинов и целият Емилиян Станев ще бъдат изхвърлени от учебниците по български език и литература. Това става ясно от новите учебни програми, които Министерството на образованието и науката публикува за обсъждане.
Промените касаят основно 11-и и 12-и клас.
Вместо публицистиката на Щастливеца, в 11-и клас ще се изучава неговият “Бай Ганьо на гости”, а Емилиян Станев изпада като задължителен автор изобщо от образователната програма за средните училища. Запазва се, както досега, изучаването в последните две години в клас само на български автори.
Някои от досегашните текстове са орязани за сметка на нови произведения на съвременни автори като Виктор Пасков и Борис Христов.
Съществена разлика с досегашните програми е изоставянето на хронологичния принцип на изучаване на творбите. Те са групирани на тематичен принцип: любов, вяра и надежда, труд, природа, смърт, род и родно, памет, власт, насилие и др..
Тази промяна се налага заради новия закон и въвеждането на втори гимназиален етап, обясниха от просветното ведомство, цитирани от „Труд“.
Поемата “Септември” на Гео Милев вече няма да се изучава, както досега в 12-и клас, а в 10-и. В 11-и клас пък като непознат автор се въведе Никола Фурнаджиев със “Сватба”. Причината е да се обслужи тематичният принцип при подбора на автори и произведения.
Пълният списък с автори и техните произведения, които ще изучават учениците в 11-и клас, ако програмата бъде приета без промени, включва:
“Железният светилник” – Димитър Талев;
“Криворазбраната цивилизация” – Добри Войников;
“При Рилския манастир, “Новото гробище над Сливница” и “Паисий” от “Епопея на забравените” – Иван Вазов;
“Спи езерото” от цикъла “Сън за щастие” – Пенчо Славейков;
“Градушка” и “Нощ” – Яворов;
“До моето първо либе” и “Борба”- Христо Ботев;
“Сватба” – Никола Фурнаджиев;
“Андрешко” – Елин Пелин;
“Приказка за стълбата” – Христо Смирненски;
“История” – Никола Вапцаров;
“Бай Ганьо на гости” – Алеко Константинов.
Ето и списъкът с произведения за 12-и клас:
“Аз искам да те помня все така” – Димчо Дебелянов;
“Колко си хубава” – Никола Фурнаджиев;
“Любов”, “Молитва” – Атанас Далчев;
“Спасова могила” и “Ветрената мелница” – Елин Пелин;
“Вяра” – Никола Вапцаров;
“Песента на колелетата” – Йордан Йовков;
“Балада за Георг Хених” – Васил Пасков;
“Две души” – Пейо Яворов;
“Потомка” – Елисавета Багряна;
“Честен кръст” – Борис Христов.
От Министерството на образованието посочиха, че за да няма реакции срещу отпадането на автори и произведения, учителите ще имат право сами да подбират допълнителни текстове. Преподавателите обаче са на мнение, че и сега часовете не стигат за всичко, още повече за допълнителна литература. Освен това те са на мнение, че новият принцип на изучаване – тематичен вместо хронологичен, ще затрудни и обърка учениците.
Промяната в момента е обект на дискусии в МОН.
Според експерти на ведомството новият принцип е бил единодушно приет от всички присъствали на изработването на подход и подбор на тестове.
Преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”:
Тематичният принцип е по-добрият вариант Тематичният принцип е по-добрият вариант от хронологичния принцип, смятат преподаватели по педагогика от академичните среди. Подредбата в тематичния предпоставя отнасянето на различни произведения към една тема. Така погледът в образователния процес е в по-мащабен, а учениците ще могат да обхванат процеси не само от българската литература, но и от европейската.
“Преди години се направи опит тематичното проблемно организиране да бъде наложено в кандидат-студентския изпит с около 15 тематични ядра. Така в продължение на три години кандидат-студентската концепция по български език и литература беше организирана по теми, но тъй като в училищата не се работеше по този начин, бъдещите първокурсници бяха затруднени”, обясниха пред “Труд” преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски”.
Именно това е причината и концепцията на кандидат-студентския изпит да се върне на изходна позиция – водената от хронологичния принцип. Опасенията, които специалистите изпитват, са свързани с адаптацията на учителите по новия предложен от МОН метод.
Мотивите са, че много от учителите са свикнали на един тип на обучение и новият може да доведе първоначално до объркване “Фейлетоните винаги са се приемали много трудно в училище. Учениците изпитват трудности при четенето и разбирането им, но смятаме, че те са нужни от гледна точка на това да се онагледи авторовата критична гледна точка към обществото.
Хубаво е всяко общество да има подобно критичен глас, а това в случая е публицистичният глас на фейлетониста”, настояват специалистите, но уточняват, че ролята на учителя в момента е крайно значителна.
В 11-и клас 40% за нови знания и упражнения В учебната програма, предложена от МОН, часовете по български език и литература в 11-и клас са 108: 54 часа за български език и 54 часа за литература.
От министерството посочват за препоръчително учителите да разпределят часовете си така, че близо 40% от занятията да са посветени на нови знания и упражнение, а останалите за преговор, обобщение, контролни и класни работи. По отношение на оценяването срочните и годишните оценки на учениците ще са формирани от по 20% от контролни работи и работа в клас.
Текущите оценки, устните и писмени изпитвания ще носят 60% за годишните ученически бележки. В 12-и клас МОН разпределя по равно часовете по БЕЛ В учебната програма за 2018/2019 година Министерството на образованието и науката предлага в 12-и клас да са заложени 93 часа по БЕЛ (български език и литература). От тях 46,5 ще са насочени за занятия по български език и също толкова по литература.
Препоръчителното разпределение на часовете по литература е подобно на подялбата в 11-и клас, а именно: близо 40% от тях да са заделени за нови знания и за упражнения. Оценяването на бъдещите зрелостници в клас е огледално на единадесетокласниците, при което оценката се формира главно от текущите оценки от устни и писмени изпитвания (60%), а по 20% за оценки от контролни и класни работи, както и от работа в часовете.
Източник: Епицентър
