Червен светофар на столичен булевард. Стоя си аз в колата кротко, слушайки музика, очаквайки да продължа напред по пътя си.
Изведнъж нещо облива предното стъкло. Дали започва да вали? Та нали допреди малко нямаше дори и едно облаче в небето? А и откога дъждът е пяна с мирис на евтин сапун?
Докато се усетя, едно младо момче сапунисва усърдно предното стъкло на колата.
„Уффф, пак ли, та нали стъклото ми е чисто.“ – казвам си. Поклащам пръст в знак на несъгласие и си мисля „Не на мене тия. От мен пари няма да вземеш!“. Момчето ме вижда. Усмихва се лукаво и продължава да сапунисва стъклото.
Старае се. Бърз е. Движението е отработвано хиляди пъти.
Само 20 секунди по-късно стъклото ми свети и мирише на лавандула, а момчето вече е до прозореца ми със свита в шепа ръка. Очаква възнаграждение за труда, който е положил, и навярно си мисли: „Айде, бате, имаш пари. Дай малко и на мен.“
Правя недоволна физиономия и му давам един лев. Вътрешно се аргументирам, че момчето е много добър маркетолог – продава ти нещо, от което нямаш нужда, дава ти го, преди да платиш, и провокира в теб чувството, че си му задължен. Цената – една-две монети от тези, които седят в държачката за кафе.
Давам един лев с лека неохота. Чувствам се принуден и някак си ми е трудно да му откажа. Секунда по-късно зеленото светва и трябва да продължа напред с един лев по-малко, по-чисто стъкло и един загнезден въпрос в главата…
Няколкостотин метра по-надолу по пътя все още се питам защо ми бе толкова трудно да му кажа „НЕ, няма да ти дам пари!“, когато не съм поискал нищо? Може би се страхувам, че ще си помисли, че съм поредният задник, който се вози в скъпо возило, но се стиска за един лев? Може би не искам да ме „нахрани“ с цветущи епитети? Или пък просто не съм добър в казването на думата НЕ ?
Не ми трябва много време и дълбока мисъл, за да стигна до отговора.
Да отказваш често е умение, присъщо на малцина!
Повечето от нас са пълни аматьори в отказването и казването на думата НЕ. И така в почти всеки аспект на живота си.
Не можем да откажем на шефа за новите отговорности, които той е предвидил за нас, въпреки че това ще повиши стреса и ще понижи качеството на работата ни, а оттам – и печалбите на компанията.
Не можем да откажем на някой стар приятел да се видим „за по кафе“, въпреки че знаем, че час и нещо ще си говорим празни приказки и че най-вероятно ще има хейт и оплакване. Не искаме да изглеждаме груби… а и по-лесно е да му кажем „Да разбира се! Къде и в колко?“
Не можем да откажем на нов голям клиент, който чука на нашата врата и казва „Млъкни и ми вземи парите!“, въпреки че просто не можем да поемем повече работа. Нямаме нужното време и ресурси, за да направим максимума.
Това ни аматьорство ни коства страшно много. Коства ни един по-богат, по-спокоен и по-балансиран живот, изпълнен с много удовлетворение.
Всяко едно решение, което взимаме в нашия живот, има своя алтернатива. Казвайки НЕ на светофарния чистач, аз бих имал с един лев повече. Един лев, който бих могъл да даря като СМС за някоя добра кауза, един лев, с който да си купя електронна книга в Амазон. Един лев, който да похарча за себе си или да спестя.
Във всеки един момент ние имаме правото на избор. Във всеки момент от нашия живот имаме правото да вземем решение по-един или друг начин. Твърдо ДА или НЕ, мълчаливо съгласие или несъгласие.
И до какво води взимането нa решение? До убийство. До убийството на друга възможност. Коренът на английската дума за „решавам“ (decide) – „cid“ буквално преведен значи „убивам“
Всеки един момент е съвкупност от решенията, които сме взели. Решения с кого да споделим времето, което имаме на разположение. Решения за кого да работим, за колко пари, в каква бизнес сфера, какви книги да четем и откъде ще се информираме. Решения, които сами избираме. Решения, които променят посоката на нашия живот.
Огромният проблем в обществото, в което живеем днес, е, че решенията, които трябва да взимаме, са много, много повече отколкото преди 20 години:
– Да си гледам телефона или да си говоря с непознати?
– Да си гледам телефона или да дам цялото си внимание на човека отсреща?
– Skype, FaceTime, Email или среща на живо?
– Ebook или книжен вариант?
– dnes.bg, offnews, 24 часа, 7kefa?
– Телевизия, Интернет или списания?
– Протеинова диета, високо мазнинна или високо въглехидратна?
– Кросфит, Плуване, Фитнес, Тичане или Колоездене?…
Можем ли да кажем ДА на всичко това едновременно и да не се побъркаме?
За да ви помогна да си отговорите на този въпрос, нека за миг си представим, че умът ни е като една стая, препълнена с всевъзможни неща, които сами сме носили в продължение на дълго време:
– дрехи и вещи, които не носим и използваме от дъжд на вятър (пълни гардероби)
– безсмислени срещи с хора, които не ни зареждат и не ни правят по-добри. Хора, с които водим безсмислени разговори за политика, които свършват с „не е добре работата, ще се махам от България, защото така е най-лесно и бързо“
– безсмислени приятелства във Facebook до момента, в който не познаваш повечето от хората
– недобри бизнес проекти, които носят всичко друго, но не и лична удовлетвореност
– клиенти, които не харесваме и куп други подобни.
Когато нашата стая е препълнена, не можем да видим къде са прозорците. Не можем да видим какъв е светът извън нея. Тогава започваме да чувстваме, че животът не е достатъчно добър. Чувстваме се лутащи, загубени, неудовлетворени. С две думи – чувстваме се нещастни.
Парадоксът е, че колкото повече ненужни неща имаме в живота си, толкова повече неща ни липсват.
А това, което най-много ни липсва, е пространство. Пространство, което да ни помогне да видим стаята си по друг начин. Пространство, в което да видим прозореца в стаята и невероятната гледка, която той ни открива. Пространство, в което да видим къде точно е вратата за изход към живота, за който мечтаем.
Колкото повече пространство имаме в нашия ум, толкова повече място има за прекрасните неща в живота.
КАК ДА СИ ОСИГУРИМ ПРОСТРАНСТВО В ДВЕ СТЪПКИ:
1. Елиминирайте.
За да позволим на нещо грандиозно да влезе в живота ни, трябва да му направим място. Трябва да разчистим.
Хората и действията, които не са от първостепенна важност за качеството на вашия живот, са първото нещо, върху което трябва да работим всеки ден:
– Малко приятели, но качествени. Такива, с които забравяш за времето и които те правят по-добър човек.
– Малко клиенти или бизнес, но с голям потенциал.
– Малко разговори, но дълбоки и весели.
– Малко дрехи, но качествени.
– Малко храна, но качествена.
– Малко думи, но на място.
– Малко действия, но когато трябва.
В началото ще ви е трудно да изоставите това, с което толкова дълго сте живяли – приятели, гаджета, работа, навици, мисли, вярвания в своите възможности и тези на хората около вас. Ще ви се струва, че това е част от вас, която трябва да загърбите.
Но знайте, че за да станем по-добра версия на себе си, ние задължително трябва да „убиваме“ с решения старите версии на себе си.
Старата версия, която си губи времето си във Facebook, вместо да създаде нещо, което помага на хиляди хора.
Старата версия, която иска да се вижда с много хора, защото я е страх да остане сама със себе си и да се изправи срещу проблемите, които сама е донесла.
Старата версия, която я е страх да се промени, защото не е сигурна какво точно ще се случи, ако го направи.
Когато решим да намалим количеството и разчистим своята стая от ненужното в нея, качеството ни на живот се повишава почти моментално. Изведнъж стаята ни се струва по-голяма, по-красива. Изведнъж виждаме прозореца, прекрасната гледка, която той разкрива, както и вратата, която води до нея.
2. Научете се да казвате най-могъщата дума на света по-често.
Веднъж, след като сме изчистили стаята от ненужното, трябва да изградим нов навик, който ще ни помага да я държим чиста, спретната и просторна.
Всеки ден някоя нова възможност ще звъни на вратата ни и ще ни убеждава да я пуснем в нашата стая. Възможност, от която всъщност нямаме особена нужда. Чистене на предното стъкло, втори бизнес за повече пари, среща с някой стар приятел, на която ще си говорите празни приказки, още дрехи, нова по-скъпа кола и т.н.
Кажете НЕ на всичко онова, което не прави живота ви по-смислен.
Това, което има значение, е, че когато дойде някой или нещо в живота ни, което е наистина важно за нас сега, ние няма да имаме място къде да го сложим.
Няма да имаме пространство, защото ни е било страх да кажем НЕ и да премахнем нещо или някой или пък сме сантиментални към това, което е било полезно и приятно за нас в миналото, но вече не е.
Парадоксът тук е, че качеството на нашия живот е пряко свързано с умението ни да казваме НЕ по-често.
Казах НЕ на много високоплатена работа за петролна компания и основах ZapoMedia. Сега правим маркетинг на световно ниво с някои от най-добрите предприемачи в САЩ, Канада и България.
Казах НЕ на 60-часова работна седмица за фиксирана заплата и сега имам свободата да реша дали да отида да карам сноуборд в сряда сутрин, да правя нашите клиенти по-успешни, или да пиша тази статия.
Казах НЕ на лошите хранителни навици и отслабнах с 20 кг, за да вляза в най-добрата си физическа форма.
Казах НЕ на Телевизията преди 4 години и оттогава прочетох над 200 книги.
Казах НЕ на някои стари приятели, за да имам повече време, което да прекарвам с хора, които ме вдъхновяват. Хора, от които уча много и които са по-успели и щастливи от мен.
Преди години не можех да казвам НЕ, но с времето ставам все по-добър.
На финансовите пазари има една поговорка: „Да нямаш позиция също е позиция.“
Дори когато не казваме НЕ, а премълчаваме, ние всъщност правим избор. Избор нещата да останат такива, каквито са.
Ако след като прочетете тази статия, вие не кажете НЕ на излишното и не освободите пространство за най-хубавото в живота си, то вие индиректно се съгласявате животът ви да продължи такъв, какъвто е сега.
Избере сега три неща, от които ще се освободите още днес. Три неща на които ще кажете НЕ. Три неща, които не са от първостепенна важност за вас и бъдещото ви АЗ.
Всеки момент ние правим избори. Избори, които определят посоката и качеството на нашия живот. Избори, които определят какви ще бъдем утре.
Благодаря ви, че днес избрахте да прочетете това! А сега е време да изберете на какво да кажете НЕ в живота си, за да имате по-добро утре.
Вижте всичко написано от Мирослав Запорожанов и допълнителна информация за него…
Източник: gnezdoto.net
