Нали не се залъгваш, че имаш цяла вселена време? Не, нямаш. Не и в този живот. Свещичките ни са отдавна запалени и горят. Понякога с буен пламък, друг път мъждукат едва – едва. Нали не си мислиш, че имаме още много време? Това само оня отгоре го знае. Така че…защо стоиш и чакаш? Кого чакаш? Свещта ти да угасне и да си заминеш? Това ли?
Като мъниста на броеница се изнизват дните ни. И да знаеш, времето пак няма да ни стигне. Дойде ли часа да си ходим, пак ще си кажем, че сме имали още работа за вършене. Никога не ни стига. Защото си мислим, че всичко е безкрайно. А ако знаехме всъщност колко е краткотрайно…
Ако знаеш, че след 1 месец потегляш към оня свят, надали ще се караш с хората, ще ги одумваш и оплюваш. Повярвай ми, че няма да отделиш и секунда повече да бърникаш в нечий чужд живот, ако знаеш, че твоят собствен е към края си. Тогава ще помислиш какво още не си постигнал и ще разбереш, че има тооооолкова много. Ами нека запрятаме ръкави.
Аз не искам да чакам последния момент. Не искам да оставя мечтите си някъде там, скътани в главата ми. Искам да ги осъществя. Искам да изпитам още толкова много красиви емоции. Започвам още днес. Време няма.
Живеем в един свръх несигурен свят. Втори живот с това тяло и име, родина и семейство няма да имам. Моят шанс е сега. Избирам да поразровя скривалището от мисли и извадя тия, които съм позабравила. Да, като например да изкача Райското праскало. Няма да чакам вече сгоден случай, а ще си го създам. Не защото парите ми са в излишък или понякога не ме болят краката, не защото работата ми търпи отлагане, а просто защото утре може и да няма.
Времето на всички ни е преброено. А аз искам всяка глътка въздух, която поглъщам оттук на сетне, да е моя. Стига време за дреболии, празни приказки и думи на вятъра. То е ясно, че правейки нещо за себе си, то рефлектира и върху близките ни, понякога може да окаже въздействие и на непознати.
Отказвам да живея според очакванията на другите. Времето ми е преброено и с нищо не се купува. Всичко друго можеш да си купиш, но да удължиш живота си с няколко часа или месеца – невъзможно. Затова нека го изживея качествено, инвестирайки го в мечтите си и себе си. Защото утре може и да няма.
Ценете, ценете този уникален подарък, който имаме – живота. Друг, същият, няма да имаме. Моят живот, твоят живот – уникалности, мигове от Вечността.
Автор: Elen Dejavu / elendejavu.blogspot
