Нека не забравяме думите на Иисус Христос: Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец“ (Мат. 6:14).
Прошката дава свобода!
Като не оценяват достатъчно вътрешната си сила, хората често се занимават със словесна манипулация: „Повярвай ми! Обичам те! Прощавам ти!“ Няма спор, всеки е длъжен да отговаря за думите си, но звуковите им вибрации трябва да излизат от самото сърце и да се раждат в дълбините на душата – само тогава те няма да са безсмислено движение на въздуха. Прошката в мислите не въздейства по-слабо от изречените на глас думи. Огромната работа на мисълта предоставя удивителната възможност да простиш на всички – независимо от времето и от разстоянието. ПРОШКАТА е единствената освобождаваща сила във Вселената!
От книгата „Кръстопът“, Владимир Чеповой
Опрощението е признак на сила!
Никой не е роден жесток, с идеята да върши зло. Но заради определени обстоятелства сега той не ме харесва и ме е ударил. Може би моето поведение или отношение, или дори изражението на лицето ми са причина този човек по някакъв начин да се превърне в мой враг. Аз също съм част от ситуацията. Кого да обвинявам? И така, сядаш и обмисляш различните причини и условия за проблема и тогава виждаш, че ако си наистина ядосан, то трябва да си ядосан на причините и условията – и най-вече на гнева, невежеството и умственото късогледство. Това води до загриженост, тогава е възможно да ни дожалее за тези хора. Абсолютно погрешно е да се твърди, че толерантността и прошката са признаци на слабост. Абсолютно погрешно. Опрощението е признак на сила.
Прошката не идва лесно, но ние, хората, притежаваме благородни души…
Опрощението не означава да забравиш. Ти може да помниш лошата постъпка, но трябва да внимаваш да не се изпълниш с омраза, защото, когато я помниш, тази възможност съществува. Не бива да допускаш да поемеш в тази посока.
Понякога хората бъркат тези неща и мислят, че прошката е равносилна на приемане, на одобрение на злодеянието. Не, не е така. Трябва да се прави това важно разграничение – между извършителя на действието и самото действие, между човека и това, което прави той. Когато има погрешно действие, може да е необходимо да се предприемат подходящи мерки, за да бъде спряно. Но към извършителя му, към човека, можеш да избереш да не изпитваш гняв или омраза. Това е основата на прошката, нейната сила – да не забравяш за човешкото в човека, като в същото време реагираш решително и твърдо на погрешното деяние.
Опрощението е единственият начин да се изцелим и да се освободим от миналото. Отхвърлянето на прошка води до непрестанни чувства на огорчение, гняв, враждебност и омраза.
От „Книгата на радостта“, Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту
Първата стъпка, за да потръгне животът ти, е да простиш на родителите си!
Сами си измисляме правилата, според които трябва да се държат хората. А щом някой ги наруши, отвръщаме му с презрение. Но да презираш хората за това, че не се съобразяват с твоите правила, е просто абсурдно.
Повечето от нас израстват с представата, че могат да накажат някого, като откажат да му простят, или с други думи: „Ако не ти простя, ти ще страдаш“. Но всъщност страдам аз. Моят стомах е свит на възел, аз не спя по цели нощи.
Следващия път, когато намразиш някого, затвори очи и се замисли за чувствата си. За начина, по който се чувства тялото ти. Докато обвиняваш останалите, самият ти се чувстваш нещастен. Хората си знаят и вършат своето. Това, че ще ги накараш да се чувстват виновни, няма да ги промени – по този начин съсипваш единствено своя живот. Нещата са такива, каквито са. Ако проливен дъжд наводни мазето ти, нали няма да кажеш: „Никога няма да простя на времето“? И едва ли ще се ядосаш на чайката, изакала се на главата ти. Тогава защо трябва да се гневиш на хората? Не сме в състояние да контролираме бурите и чайките, нито пък хората. Вселената не се интересува от обвинения и укори – това са неща, измислени от нас, хората.
Що се отнася до прошката, първата стъпка, която трябва да предприемеш, за да потръгне животът ти, е да простиш на родителите си. Със сигурност не са били идеални. Но когато си бил малък, те не са разполагали с купища книги за популярна психология на тема „добрите родители“, да не говорим, че задачата да те отгледат не е била единствената им грижа. Каквито и грешки да са допуснали, всичко е вече минало. Всеки път, когато отказваш да простиш на майка си, доказваш само, че си твърдо решен да съсипеш живота си.
От книгата „Следвай сърцето си“, Андрю Матюс
Не можеш да бъдеш щастлив, докато не простиш!
Овладей умението да прощаваш. Не можеш да бъдеш щастлив, когато таиш неприязън или лоши чувства в сърцето си. Няма как да си сърдит на някого и да си щастлив. Преодолей го. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не простиш.
За да се научиш да прощаваш:
1. Направи списък с имената на всички, които чувстваш, че са те наранили. Напиши всяко име, което ти дойде наум, независимо колко голяма или незначителна е била постъпката му.
2. Увери се, че си включил и своето име. Човек прощава на другите по същия начин, както прощава и на себе си.
3. Разгледай списъка и обърни внимание на всяка постъпка. Не съживявай болката, която си изпитал. Погледни случилото се отстрани, доколкото ти е възможно. Отговори си на следния въпрос: Случилото се наистина ли е толкова важно от настоящата ти гледна точка? Има шанс вече да не възприемаш нещата толкова фатално. Осъзнай го и продължи нататък.
4. Освободи се от властта, която тези хора и събития имат над теб. Отдели колкото време ти е нужно за това. Когато усетиш, че си готов да простиш, задраскай името в списъка и мини към следващото.
5. Ако смяташ, че имаш нужда да се свържеш лично с човека, който те е наранил, помисли внимателно за това. Може би за никого няма да бъде от полза да се отварят старите рани. Прощаването е личен процес, който касае много повече теб самия, отколкото другите. Ако обаче си напълно убеден, че трябва да се свържеш с някого, бъди внимателен. Този човек може въобще да не си спомня случилото се или пък да го е преживял преди години. Отварянето на зарасналите рани рядко е добра идея.
От книгата „Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!“, Лари Уингет
Източник: gnezdoto.net
