Пише ви една подла и меркантилна жена – истинска кучка. Поне така смятат повечето от нашите семейни приятели. Работата е в това, че няколко години живях с богат мъж, а когато той фалира и загуби всичко, го зарязах. Все пак ще ви разкажа цялата история, а вие сами преценете дали е така. Бях на 22, а той на 28. Завършвах университета, а Тодор вече имаше свой бизнес. Няма да споменавам какво точно работеше, по-важното е, че печелеше много пари. Всички казваха за мен, че съм голяма красавица. Не знам дали е така, но винаги съм имала много ухажори и той бе един от тях. Направо беше полудял по мен, водеше ме на вечери в скъпи ресторанти, подаряваше ми маркови дрехи и парфюми. Беше ми интересно и приятно с него, но многото му пари не бяха достатъчно условие, за да го избера сред другите. Той не разбираше това, мислеше, че искам повече и повече лукс и се опитваше да ми го осигури. Веднъж нае цял ресторант само за нас двамата. Надяваше се, че с това ще ме срази. Там ми направи предложение и ми подари пръстен с диамант. Казах му, че ми трябва време, за да помисля.
Знам, че всяка жена на мое място щеше да е щастлива да каже „да“ – красив, млад и богат мъж, който може да ти осигури разкошен живот. Но аз бях още толкова млада, абсолютна романтичка, искаше ми се любов, стихове под звездите, а парите… Те са нещо хубаво, но не са най-важното. Времето минаваше, трябваше да му дам отговор, а аз бях напълно объркана. И тогава случайно разбрах, че моят ухажор всеки месец внася определена сума в един от домовете за сираци. Там преди години израснал самият той. Този факт се оказа достатъчен да се навия и да се влюбя в него до уши. Така че още на следващия ден му дадох дългоочаквания отговор. Няколко години живяхме добре, макар че сигурно няма да се учудите, ако ви призная, че няколко месеца след сватбата бях абсолютно сигурна, че не го обичам. Да, той е амбициозен и силен човек, но аз не го обичах. Между нас не съществуваше никаква близост. Работата и парите за него бяха най-важното нещо, а младата му красива жена бе просто атрибут. Макар че не можех да се оплача от липса на уважение.
Тогава трябваше да го напусна, но се оставих на течението и не усетих как минаха няколко години. И изведнъж нещо се случи с бизнеса му и за няколко месеца той напълно се срина. Това, което печелеше вече беше вероятно една стотна част от преди. А най-лошото е, че заедно с парите той започна да губи и достойнството си – единственото, което все още харесвах в него. И няма нищо чудно, тъй като цял живот Тодор измерваше всичко с пари. Който не ги притежаваше, за него беше просто отрепка. В такава започна да се превръща и той в собствените си очи. Прегърби се, ругаеше всички и всичко, постоянно ме гледаше с тъжни, молещи за извинение очи. Не ми пукаше, че вече не тънем в разкош и открито му го казвах, но богатството беше смисълът на неговия живот. Обвиняваше се непрекъснато, та нали мъжът трябва да умее да печели.
Надявах се, всичко това най-сетне да свърши, но след половин година той се пропи и се превърна в истинска отрепка. Затова го напуснах. Всичките ни семейни приятели ме обвиниха, че съм го зарязала, че не съм му родила дете и за какво ли не. Никой не искаше да ми повярва, че не съм го напуснала заради липсата на пари. Сигурно и много от читателите не биха го направили. Само, че това е самата истина.
Красива и „продажна“
Източник: lichna-drama
