Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти как си си горе, мамо? Как да надникне в мрака?
След петдесет години баща ми те чакаха.
Най-светлата му младост взе смъртта коварна,
но петдесет години ти остана вярна.
И ето – ти си тръгна … Защо толкова бързо?
Навреме ли … За масите изобщо няма възраст …
Така ли решихме? .. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!
Парите за ковчега в найлонова торбичка …
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни стават по-твърди …
С годините сърцата ни стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е възможно в действителност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам теб да си приличам
и също като теб се уча да обичам.
Недялко Йорданов
Източник: nedialko
