Уморително е непрекъснато да гледаш назад, нали?
Уморително е непрекъснато да се самообвиняваш?
Уморително е непрекъснато да съжаляваш?
Уморително е да живееш сред сенките на миналото, докато копнееш за слънчевите лъчи на настоящето.
Знам, че те боли! Знам, че ти се иска да бе взел друго решение, да бе направил друг избор. Но животът е такъв – понякога познаваме, понякога грешим. Просто го приеми. Не искай от себе си да бъдеш безгрешен. Не очаквай всеки път да взимаш правилно решение. И не се кори. Признай си грешките, пред себе си и пред другите, анализирай ги и продължи. И не забравяй: само който не опитва, той не бърка. Само който не живее, той не греши.
Отпусни сърцето си. Позволи му да диша. Позволи му да прости. Да СИ прости.
Грешките са затова – за да опознаеш по-добре себе си и да видиш по-ясно света. За да да разграничиш доброто от лошото, истината от лъжата, светлината от тъмнината. Те са твоите най-ценни уроци в живота. Те са твоето стъпало нагоре, към по-доброто, по-мъдро, по-осъзнато Аз. Те са твоят мост към другите, твоят учител по състрадание и съпричастност.
Приемайки своите грешки, ти се учиш да приемаш грешките на другия. Прощавайки своите грешки, ти се учиш да прощаваш грешките на другия. Обичайки себе си, въпреки своите грешки, ти се учиш да обичаш другия, въпреки неговите. Виждайки Човека в себе си, ти се учиш да виждаш Човека в другия.
Помни, че за всяко нещо си има причина.
Ако не беше наранил себе си така, как щеше да разбереш истинските измерения на болката?
Ако не беше наранил другите така, как щеше да чуеш възраждащия глас на съвестта?
Всяка загуба, през която минаваш, те прави по-отворен да приемеш това, което ще обогати живота ти. Всяка грешна пътека, от която се връщаш, те подготвя да извършиш с по-голяма увереност своя истински път. Всяка спънка, която преодоляваш, те кара да бъдеш по-умел с препятствията пред себе си.
Всяка рана те прави по-силен. Всяка заблуда ти помага да прогледнеш. Всяко грешно решение те тласка към правилния път.
Не съжалявай за миналото. Трябвало е да се случи. Точно тогава. Точно по този начин. И точно с теб. За да бъдеш точно този човек, който си в момента. За да носиш точно това сърце. За да трепти в теб точно тази душа.
Не се опитвай да го заличиш, не се опитвай да го изтриеш с гумичка. Следите върху душата ти ще останат като стари белези, напомнящи за изгубени битки. И нека! Не е нужно да ги криеш! Не е нужно да се преструваш, че не съществуват! Това си ти! Това е твоята история! Това е твоят живот! Да заличиш миналото значи да заличиш част от себе си. А всяка частица от теб и живота ти заслужава да бъде приета, да бъде разбрана, да бъде простена.
„Човешко е да се греши, божествено – да се прощава.“ Повтаряй си го и не се срамувай да молиш за прошка. Не се срамувай и да си я даваш. Прошката е любовта на Бог, говореща чрез нашите сърца. Прошката е състраданието на сърцето към болката на другия, към болката на този, който те е наранил. Прошката е най-краткият път към мира вътре в теб, към мира със света около теб.
Всяка прошка, за която молиш, смирява сърцето ти. Всяка прошка, която даваш, извисява духа ти.
Затова… позволи си да бъдеш себе си. Приеми своето минало. И го остави там, където е. Зад гърба си. Виж своето настояще. И го изживей такова, каквото е. Още сега. Мечтай за своето бъдеще. И го направи такова, каквото е в мислите ти. Твоето Утре не зависи от твоето Вчера. Твоето Утре зависи от твоето Днес. От начина, по който избираш да изживееш това свое Днес. От това, в което избираш да превърнеш същото това Днес.
Източник: gnezdoto.net
