През 1995 г. италианският физик Чезаре Маркети публикува статия, в която обръща внимание на изненадваща закономерност. Независимо от държавата, културата или нивото на обществено развитие, хората прекарват приблизително еднакво време в пътуване до работа всеки ден.
Според неговите наблюдения, средното дневно време за пътуване до работа в световен мащаб е около един час . Някои хора прекарват малко повече, други по-малко, но повечето постоянно се придържат към тази граница.
Ясно е, че разстоянията, които човек може да измине за един час, варират значително в зависимост от начина на придвижване – от ходене пеша до ползване на обществен транспорт. Например, жителите на малки гръцки села рядко пътуват повече от 20 квадратни километра, докато живеещите в американските градове пътуват няколко пъти по-далеч с кола. Въпреки това, общата „норма“ за време остава същата.
Маркети подчерта, че дори хора, лишени от свобода и без нужда да пътуват, прекарват около час на ден на открито. Това повдига въпроса: наистина ли съществува това универсално „правило за един час“? И ако е така, защо?
Защо това правило изглежда логично
На пръв поглед е трудно да се повярва, че хора от различни епохи и култури прекарват еднакво време в пътуване. Аргументите на Маркети и изследванията на други учени обаче подкрепят тази идея.
Физикът обясни: хората са териториални същества. Имаме естествено желание да изследваме света около нас, да пътуваме по-далеч и да разширяваме пространството, откъдето добиваме ресурси. Но подобна дейност винаги е била ограничена от рискове и разход на енергия.
Дългите пътувания са не само физически изтощителни, но и опасни: в открити пространства някога хищниците и враговете са били нещо обичайно. Постепенно човечеството достигнало естествен баланс – около час движение на ден – което му позволило едновременно да задоволи любопитството си и да поддържа безопасността си.
Съвременните изследвания потвърждават идеята на Маркети.
Учените многократно са наблюдавали, че хората имат и други забележително стабилни поведенчески константи – например, повечето хора имат около 150 социални контакта и редовно посещават около 25 различни места.
Неотдавнашно международно проучване на изследователи от ICTA-UAB и университета Макгил анализира данни от 43 държави и заключи, че независимо от вида транспорт или разстоянието, хората прекарват средно по 73 минути на ден в пътуване до работа . Това са почти същите 60 минути, споменати от Маркети.
Как „Правилото за един час“ подобрява качеството на живот
Тази закономерност е важна не само за учените. Тя помага на градските плановици да разберат по-добре човешкото поведение и да изградят по-устойчиви транспортни системи.
Но ето едно лично заключение: повечето от нас се възползват от това да излизат от вкъщи всеки ден и да прекарват около час в пътуване до работа. Организирането на живота ни, за да отговорим на тази естествена нужда, увеличава чувството ни за стабилност и благополучие.
Как да използвате правилото за един час в ежедневието си
Не всеки може да избира продължителността на пътуването си до работа – задръстванията и графиците на шефовете са трудни за повлияване. Но в дългосрочен план можете да се стремите към начин на живот, при който пътуването отнема около 30 минути във всяка посока.
Освен това, този период може да се превърне в ресурс: използвайте пътя като време за размисъл, подготовка за работния процес или за почивка след деня.
Този съвет е особено актуален за работещите дистанционно. Парадоксално е, че липсата на ежедневно пътуване до работа лишава хората от естествения преход между домашната и работната им среда. Затова психолозите все по-често препоръчват създаването на „изкуствен маршрут“: кратка разходка, разходка до кафене или джогинг – всеки ритуал, който помага за преквалификация на мозъка към нова рутина.
Независимо от начина на живот, нивото на заетост или местоположението, хората се чувстват най-добре, когато ежедневното им пътуване до работа е ограничено до приблизително един час на ден . Тази златна среда поддържа естествения ритъм на живот, намалява стреса и ни прави по-емоционално устойчиви.
