Един старец, младеж и магаре вървели към града. Момчето яздело магарето, а старият мъж вървял до тях. Минали покрай група хора, които веднага казали, че е срамно дядото да върви, а момчето да язди. Сменили си местата. След малко минават покрай други хора, които казали, че е позорно дядото да кара малкото дете да върви пеша.
Слезли двамата от магарето и тръгнали пеша
Минават покрай трета група хора, която ги нарича глупаци, защото ходят пеш, вместо да яздят хубавото магаре. Добре, качили се двамата на магарето и тръгнали. При следващите хора веднага става проблем. „Защо тормозите така горкото животно?!“, питат хората. Чудили се, маяли се, най-накрая двамата мъже хванали магарето на ръце.
Стигнали до един мост, изтървали магарето, то паднало в реката и се удавило.
Каква е поуката от тази история? Ако искаш да угодиш на всеки, може и да се сбогуваш с магарето си!
Докато преминавали по един мост, изпуснали магарето, животното паднало в реката и се удавило. Поуката от историята? Ако се опитваш да угодиш на всеки, може и да се сбогуваш с магарето си.
Магарето може да е нещо, което много обичаме, но не се нрави на останалите. Може да е наша силна черта, която потискаме заради другите хора. Съобразяваме се с всички, техните претенции и прищявки, без да се замисляме, че накрая това ще коства много на нас самите. Прави това, което е правилно. Мнението на другите е важно, но не е закон.
Някои хора ще се обидят и ще си тръгнат. Други пък ще останат и ще ни подкрепят. Не е ли това най-важното? Да сме заобиколени от хора, които ни приемат и уважават такива, каквито сме?