На днешната матура по български език и литература се падна Яворов. Зрелостниците трябва да разсъждават върху стихотворението „Ще бъдеш в бяло“. За тези, които това стихотворение не им говори нищо, го припомняме:
Ще бъдеш в бяло
Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
След оповестяването на темата в интернет се завъртяха коментари, предимно хулежни и предимно скептични. Повечето хора са на мнение, че това стихотворение е непосилно тежко и просто посмъртно няма как абитуриентите да се справят. Има обаче и много други, чиито коментари са сигнал за по-дълбок проблем.
„Яворов трябва да бъде забранен!“
„Да коментираш пиянските бъртвежи на кретени от миналото – наистина е безсмислица излишна. И това го слагат като основен предмет и пълнят главите на децата с непотребни глупости, а после нямало инженери и специалисти“.
„Ужасна тема“
„“Ще бъдеш в бяло“ …това е тема за интелектуално размишление на чашка“
Първо, изумително е как може да имаш извънземното самочувствие да наречеш един, ако не и най-великия български поет, „кретен от миналото“. Има и вариант това да не е самочувствие, просто тъпотия. Да обиждаш едно от най-големите светила в българската литература, при положение, че вероятно не можеш да се сетиш и за едно негово (или на когото и да било друг) произведение, е доказателство, че проблемите в българското образование далеч не са там, където ни ги описват.
Хора, които не зачитат или уважават знанието и не го смятат за важно, няма как да предадат на децата си убеждението, че образованието е ценност.
Един тулуп, който не може да разбере защо Яворов трябва да бъде изучаван, няма защо да се изненадва, че драгоценният му наследник ще се провали на матурата и не може да върже 2 смислени изречения.
Един тулуп, за който българската литература е „кретения“ никога няма да може да възпита деца, убедени, че да учиш, да знаеш и да търсиш е важно.
Това е много важна брънка в иначе разнебитената машина на българското образование – родителите.
Защо никой не се запита дали не е възможно именно родителите да са виновни, че учениците, бъдещето на
България, са масово неграмотни и незнаещи?
Да, проблем с мотивацията на учителите има. От една страна са ниските заплати. От друга обаче, и тя е съществена, са именно учениците, много от които отиват всяка сутрин на училище като на война – с мисъл да се наложат, да унизят, да демонстрират превъзходство. Защото им е позволено. Системата е такава, а и имат защита. Когато един учител всекидневно бива провокиран или унижаван, няма как да поддържа висока мотивация. Но дори в тази ненормална среда, българските учители (поне повечето от тях), се справят. Отчаяно опитват да си вършат работата и да налеят нещо в 30-те празни глави, които имат срещу себе си.
Стара мъдрост обаче гласи, че на някого насила можеш да му вземеш нещо, но насила не можеш да му дадеш. Така учителите често се удрят в стена от арогантност и непукизъм. Стена, която е станало възможно да се издигне в умовете на днешните младежи именно заради средата, в която са отраснали.
Масово родителите са тези, които не са успяли да възпитат у децата си стремежа към знание и увереността, че това знание е ценност. Как тогава да имаме резултати?
Едно дете, демотивирано, разглезено и слушащо по цял ден как Яворов е тъпак, как в училище се учат само глупости и как и да учиш, все тая, ще прекрачи училищния праг с уважение и желание? Как ще може да оцени едно красиво стихотворение? Как ще може да го разбере? Как ще има мотивация изобщо да мисли върху каквото и да било?
Затова стига сме обвинявали само системата. Тя безспорно има страшно много пробойни и недостатъци, но нейната роля идва много по-късно.
Първо е родителят.
А родител, който хули Яворов, не може да се надява на нещо различно от един посредствен и преписващ син или дъщеря. Както и народ, който хули Яворов, не може да се надява на нещо различно от бъдеще на некомпетентност и объркани ценности.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: Актуално
