Килограм шафран стигнал до 20 000 долара След като Европейският съюз отряза квотите на
България за производство на тютюн, наричан по времето на соца „зеленото злато“ – основен и традиционен поминък за десетки хиляди семейства в Родопите и Делиормана, нашенските производители изпаднаха в колапс. Покрай световноизвестния сорт „Джебел басма“, котиран на международните пазари дори без сертификат, не едно и две поколения не само оцеляха, но и съградиха къщи на няколко ката, изучиха деца, внуци и правнуци.
В годините на т.нар. демокрацията, обаче, изкупнатите цени започнаха главоломно да падат – знак, че с тютюна е дотук. А сега накъде ?! – все едно да накараш един шлосер да хване писалката или писателя – шублера. Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който излизат и от най-заплетените ситуации, особено когато ножът опре до кокал. Първопроходчик в едно ново,
Репортер на „ШОУ“ разговаря с него.
– Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана?
Някои я наричат „аграрна утопия”… – Тази „утопия” в момента е единствената спасителна операция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината, за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със забранените марихуана и опиумен мак.
От няколко години съм се запалил по идеята България да се превърне в един от водещите световни производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни подправки в света. – Каква е цената на шафрана на световния пазар? – Един килограм струва от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран расте навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход – 15 000 лв. на година. –
А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн? –
От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас. Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин с какъв ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък.
Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари за шафран. Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага, на ръка. Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция.
И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в района на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания, Франция. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.
Даже регистрирах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма, която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със световноизвестна фирма за чай. –
Къде отглеждате шафран? –
Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия – платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и обработването на земята – тя е наша нива, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази култура има бъдеще в България.
Първо, защото климатичните условия у нас са добри за отглеждането й. Второ – на световния пазар има огромно търсене. В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите й, а пазарът е осигурен. – Имате ли последователи у нас? – Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита само на шафрана.
Първи в Източните Родопи се хвана едно момче – Али Сюлейман от с. Глухар, Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България. Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е убийствено патриотичен:
„По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!” Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с шафрана.
Кой е Хасан Тахиров?
Хасан Тахиров е от Кърджали, но се чувства гражданин на света, понеже има и шведски паспорт и работи като представител на големи шведски фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата на… плаващ хотел в Турция. Преуспява благодарение на нестандартните си идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в южната ни съседка и в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.
Шафранът е есенното кокиче с нежен виолетов цвят и може да се срещне навсякъде в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за дивото цвете, а за култивираното растение. Наричат го „цветето на рая” и „подправката на боговете”, защото е най-скъпата подправка в света.
От 3000 години шафранът е използван по паралели и меридиани заради уникалния си вкус при приготвянето на храни и напитки, но и в козметиката, както и в производството на текстил. В древността се е използвал като афродизиак, за лечение на рани, стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, дори и при психични разстройства.
През Средновековието се е вярвало, че предпазва и лекува от чума. В древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете. Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и рака. Според някои е панацеята на ХХI век, но времето ще покаже.
Предготви: Георги АНДОНОВ, Кърджали
Източник: vipzona
