Таня Бейрейска “нокаутира“ болестта със специален хранителен режим
Таня Бейрийска е красива и щастлива в личния си живот 36-годишна млада жена, с любящ съпруг и две момченца. Радва се на успешен бизнес и на прекрасния си дом в патриархалния малък град Сопот. Тази идилична картина би била съвършена, ако осем години по-рано съдбата не е произнесла жестока присъда на красавицата – диагнозата „множествена склероза”.
28-годишната тогава Таня загубила контрол върху дясната половина на тялото си и се озовала в болница. Преминала през множество изследвания, а ядрено-магнитният резонанс бил безпощаден, по-лошото е, че в мозъка й лекарите констатирали лезии, които са нетипично големи за ранен стадий на болестта. Младата жена се изправила пред ужасяващата истина, че й остават между 2 и 5 години живот, изпълнен с болка, а след това тялото й ще изпадне във вегетативно състояние.
Таня и първият й съпруг – англичанинът Малкълм, се впуснали в битка на живот и смърт. Заминават за Швейцария с надеждата, че лекарите там ще бъдат по-милостиви в присъдата. За съжаление, всичко, което българските специалисти казали, както и медикаментозното лечение, били потвърдени.
В този момент младата жена се зарекла, че животът й няма да е такъв, какъвто прогнозирали лекарите. И започнала да чете – от трудовете на проф. Ото Варбург, през книгите на д-р Браян Пескин, до публикациите на д-р Джоел Уолък. Научила и най-малките детайли за множествената склероза и саморазрушителните процеси, които увреждат миелиновите клетки в организма й.
Достигнах до прозрение, че организмът ни произвежда достатъчно количество глюкоза, необходима за обмяна на веществата. И всяко допълнително количество храни лошите клетки в тялото ми. Второ – животинските мазнини от храната ни, се разграждат в черния ни дроб до чисти наситени мастни киселини, ненаситени мастни киселини и кетони. Първите две са основен „строителен материал” за организма ни при изграждането на нови и здрави клетки, а третите … при липса на глюкоза, от която да се получи енергия за храна на клетките в организма ни, тялото ни стартира процеса „кетоза”. При него, драстично се увеличава количеството на кетоните, които изцяло и напълно заместват глюкозата като „гориво”, разказва Таня и допълва, че така лошите клетки в тялото спират да се хранят.
Решението е взето! Опирайки се на опита от тийнейджърските си години, когато изпробвала всякакви и всевъзможни диети, Таня започнала да тества сама върху себе си различни варианти на кетогенна диета и различни режими на хранене. Подготвена от вече наученото обаче, тя подготвила организма си с двойни дози пробиотици. Рязката промяна в хранителния режим дала страхотен резултат. Младата жена дори спряла лекарствата, уведомявайки медиците за това. Изследванията изненадали дори и тях – оказало се, че диетата действа и Таня е в ремисия.
В този момент, в живота на младата жена настъпила промяна. Бизнес ангажименти накарали нея и тогавашния й съпруг да се преместят в Германия. Малко по-късно двамата научили и прекрасната новина, че чакат бебе. Всичко е прекрасно, до един злощастен момент, при който Таня се претоварила физически. Последвало преждевременно раждане, а дъщеричката им Минна-Мария живяла само 38 дни.
Покрусената млада жена загърбила диетите и множествената склероза се завърнала. Изследванията обаче установили, че лезиите в мозъка й са с намалени размери и това дало кураж на Таня да се върне към битката за живот и да доразработи собствен оздравителен метод за справяне с проблема. Дори му измислила име – „Ключът към дълголетието”. След месец и половина тя отново влязла в ремисия, но в живота й настъпила нова промяна. Малкълм заминал на работа в Дубай, но на нея й отказали виза и Таня се завърнала в родния си град Сопот. Спокойствието на малкото градче я накарало да започне да пише книга, за да разкаже историята си.
В този момент с Малкълм разбрахме, че болестта ми и загубата на детето ни са сложили отпечатък върху отношенията ни и се разделихме като приятели. А преди две години срещнах и голямата си любов – Деан. Оженихме се , а през 2016 г. се родиха и момчетата ни – близнаците Мартин и Николай, разказва Таня.
След като се възстановила напълно след бременността и раждането на синовете си, тя събрала кураж да си направи изследвания. Ядрено-магнитният резонанс показал – Таня е в категорична ремисия и превъзходна кондиция,дори се отбелязва и възстановяване на тялото й от пораженията, нанесени му от болестта.
Вдъхновена, младата жена твърдо решила да сподели изминатия път и наученото с повече хора, болни от множествена склероза. Така се родила книгата „Нокаут за МС”. Издателят Божана Апостолова подкрепила Таня и така младата жена получила шанс да разкаже историята си.
Това което ми се иска да се научи от книгата ми и да се знае е, че множествената склероза не е присъда и не е непобедима. Важното е да се разбере и приема фактът, че човешкото тяло е перфектна биохимична машина, в която е заложено да се самолекува и регенерира – ние просто трябва да й осигурим средствата и възможността да го прави. Между другото – това важи не само за моето заболяване, казва Таня. Окрилена от появата на книгата в началото на тази година тя учредила и фондация на свое име с идеята да бъдат подкрепени повече хора с подобен проблем.
Правим всичко по силите си, за да помогнем на хора, страдащи от множествена склероза, както и от други автоимунни или прогресиращо дегетеративни заболявания. Целта ни е болните и техните близки да подобрят начина си на живот, казва Таня и разкрива, че вдъхновени от резултатите й и трима други болни ще се подложат на доброволна диета като нейната. Състоянието им различно, а след три месеца ще се подложат на изследвания, за да видят променило ли се е то.
Аз съм доказателството, че има надежда. На 36 години съм, щастливо омъжена, с две прекрасни деца, с успешен бизнес. Всичките ми усилия към момента, са насочени към развитие и усъвършенстване на метода ми. Щастлива съм с всички онези малки или по-големи неща, които правят щастлива всяка една жена – семейството, децата, споделената обич, реализацията. И не на последно място – ЗДРАВА съм, за да се радвам на всичко това, завършва Таня.
Източник: Petel
