Един много беден човек живял със съпругата си.
Един ден, неговата жена, която имала много дълга коса, го помолила да й купи четка за коса, за да може да се грижи и да я сресва.
Той бил съкрушен, защото знаел, че няма да може. Споменал, че онзи ден му се развалила каишката на ръчния часовник, но нямал пари да я смени.
Мъжът отишъл на работа и по пътя спрял в магазина, където продал повредения си часовник за много малко пари. Но все пак достатъчно, за да може да купи четка за коса.
Вечерта се върнал в дома си държейки в ръцете четка за коса, за да направи щастлива съпругата си.
Той се изненадал, когато я видял с къса коса. Тя продала косата си в салона и сега имала нова каишка за часовник в ръцете, за да го изненада.
И двамата заплакали заедно! Сега той имал каишка за часовник, но нямал часовник. Тя имала четка, но косата сега й била къса.
Плачели, но не заради това, че техните действия се оказали безсмислени. Плачели защото виждали очи в очи истинското лице на истинската любов, тази, която се случва само веднъж в живота, тази, която те изпепелява …
Да обичаш някого …това не е нещо. Да бъдеш обичан … това е нещо. Но да обичаш и да бъдеш обичан от този, който обичаш … това е правилното нещо!
НАВЯРНО ВЕЧЕ СТЕ РАЗПОЗНАЛИ ВЕЛИКОЛЕПНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА О.ХЕНРИ, „ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ“. ИСТОРИЯТА Е ПРЕРАЗКАЗАНА, НО СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ ДА Я ПРИПОМНИМ, КАТО ВСЕКИ, КОЙТО Я ХАРЕСВА, БИ МОГЪЛ ДА Я ПРОЧЕТЕ И В ОРИГИНАЛ.
* Ние съжаляваме момичетата, които продават любов за пари, и мъжете, които купуват любов с пари … защото сърцето им никога не усеща и не знае какво е любов … Това са бедни хора …
Източник: Блиц
