Благодаря ти за това, че видя в мен човека.
Благодаря ти за това, че пожела да говориш с мен, да ме опознаеш.
Не се повлия от ничии думи, не се уплаши, не се отказа.
Благодаря ти, че за първи път ти направи първата крачка.
Благодаря ти, че ме попита кое е любимото ми стихотворение.
За това, че спори с мен и успя да ме обориш с факти.
Благодаря ти, че имаше търпение. Също и за това, че ме накара да направя неща, от които съм се бояла.
Благодаря ти, че повярва в мен и ми внуши чувство на увереност.
За подкрепата и усмивките в точния момент. За предизвикателствата, които ми поставяше косвено, гледайки как съм се хванала и чакайки, знаейки че ще се справя.
За думите, които ми казваше точно навреме. За прямостта и искреността. За окуражителните погледи.
Благодаря ти, че ме научи на толкова много. Благодаря ти, че винаги ме подкрепяше и беше зад мен, за всяко мое решение.
Благодаря ти, че ме допусна до себе си. За това, че ми показа какво значи опора и сигурност. За това какво значи да бъдеш спокоен и в сигурни ръце.
Благодаря ти, че ми показа колко силна мога да бъда. И за това как не трябва никога да спирам да се боря.
Благодаря ти за любовта и доверието. Благодаря за обичта.
За това, че когато аз трябваше да се държа, ти го стори вместо мен.
Благодаря ти, че те имах.
Благодаря ти!
автор: Изабел Углешова;
източник: highviewart
