Сградите на основните институции в София са свързани с тайни проходи
Бившият мавзолей на Георги Димитров, експартийният дом, сегашната сграда на Народното събрание, мазетата на БНБ. Тези емблематични сгради са свързани с подземни тунели, минаващи три нива под земята.
Каналите са строени по времето на Тодор Живков. Тогава плановете на катакомбите са били тайна, за която се е грижила Държавна сигурност. Подземната част на мавзолея, която го свързва с Партийния дом, е част от схемата за евакуация, въведена по това време. В случай на инцидент на трибуната на мавзолея, където се нарежда цялото Политбюро начело с Тодор Живков по време на манифестация, първите мъже в държавата щели да бъдат спешно евакуирани оттам. Имало е опасения, че комунистическата номенклатура е можело да бъде атакувана от враждебни сили, докато посреща парада от трибуната. Манифестации са се провеждали четири пъти през годината – на Деня на труда 1 май, Деня на славянската писменост и култура 24 май, 9 септември, който е бил национален празник до 1989 г., и на Деня на октомврийската революция – 7 ноември. Същата функция тунелът е имал и в случай на инцидент по време на пленум на ЦК на БКП, тъй като някъде до 80-те г. на ХХ век те са се провеждали в залата на Партийния дом.
За целта в тунела е поддържана добра климатизация, вентилация и състояние на настилката. Състоянието му е занемарено след 1989 г. Той не е унищожен, но повече не го чистят.
Втори маршрут за бягство от мавзолея е бил тунелът, който е стигал до БНБ. Освен това банката като важна институция също има нужда от схема за евакуация и добра защита. Твърди се, че
БНБ разполага с най-добре защитения трезор Реално обаче тези тунели никога не са използвани по първоначалното си предназначение, а просто са гълтали пари от държавния бюджет за поддръжката си.
Освен с мавзолея БНБ е свързана и със Съдебната палата още по времето на цар Борис III. Свидетели са разказвали, че техни роднини са използвали бомбоубежището под Съдебната палата по време на бомбардировките през 1944 г.
Тодор Живков може и да не е минавал оттам, но Георги Димитров – да. Поне посмъртно. Балсамираните му останки са били тайно извадени от мавзолея през 1990 г. и погребани до майка му в Централните софийски гробища. Близките му са пожелали това да стане тайно.
Бившият Партиен дом пък е бил свързан не само с мавзолея, но и с Министерството на отбраната. Това е трябвало да представлява нещо като бункер при евентуална военна опасност.
Твърди се, че в последните години преди падането на Тодор Живков от власт е имало план за строеж на тунел между Народното събрание и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той дори е бил започнат, но така и не е довършен. По време на строителството на метрото е срутен окончателно. Всъщност под Народното събрание изход изобщо няма. Сградата е построена през 1884 г. и е достроявана през 1925 г., затова няма много дълбоки основи, за да има възможност да се прокопае надежден тунел.
Подземни проходи са се строели и по времето на Фердинанд отново с цел защита и евентуално бягство на царското семейство.
От двореца водели началото си няколко тунела Единият от тях се свързвал с военното училище, а друг – с военното министерство. Третият тунел стигал до Народната банка. Четвъртият пък е бил връзка с кухненския блок, който се е намирал на територията на днешното британско посолство. Той е бил използван за доставка на хранителни стоки. Друг пък преминава под Руската църква, Народната библиотека и свършва на Орлов мост. Легендите за тези тайни пътища със сигурност са вълнуващи, но документи за съществуването им така и не са открити.
Система от подземни тунели и катакомби е открита и под сградата на Софийската опера и балет. Строителството ѝ започва в края на 40-те години, а за целта е било нужно поставянето на много дълбоки основи. Първоначално по време на изкопните дейности са открити статуи и артефакти от епохата на старата Сердика, които са предадени и съхранени в историческия музей. Архитектът на сградата Лазар Парашкеванов обаче открива и катакомбите, за които се предполага, че са се използвали при нападение за бързо придвижване до различните части на Сердика. Освен това по тунелите е можело да се стигне до три подземни реки източно от операта, както и до някои сгради в центъра на града. Смята се дори, че някои от тях са стигали чак до “Бояна”. Тези тунели обаче, за съжаление, не са съхранени.
Източник: 24 часа
