1,1 милиона българи, родени в България, вече живеят извън родината си. Това сочат данни от доклад на Институт „Отворено общество“ в София. Блиозо 600-700 хиляди са българите заминали по икономически причини, се казва още в доклада. Данните показват, че напусналите България живеят основно в страни от Европейския съюз, Турция и САЩ.
За последните пет години 25 хиляди души средно годишно са напускали страната ни. Като средногодишно се завръщат около 21 хиляди за същия период. Това прави по 4 хиляди души на година да напускат страната трайно…!
Според данни от доклада, от 1985 г. до 2016 г. населението на България е намаляло с 1,85 млн. души, като над 52% от това се дължи на отрицателния естествен прираст, а останалото е чиста емиграция.
Процесите обаче са много по-дълбокопластови и разнопосочни. Да, българите предпочитат страните от ЕС не за друго, а защото са по-близо до България и могат да се завръщат сравнително често и лесно, а и по-бързо и е нискотарифно! От друга страна, САЩ предлага една по-екзотична и драстична промяна, която пък е предпочитана и заради заряда, който носи като потенциал и открити възможности!
Истината е, че повечето нашенци в Европа предпочитат южните страни и най-вече Испания, защото там най-лесно се адаптират и като климат, а и като икономическа и социална среда. Разбира се, не липсва интерес и към добре устроените северни страни – Норвегия, Дания и Швеция, където стандартът на живот е в пъти по-висок от този в България, работи се много, но умерено…!
Така стигаме до парадокса на икономическата емиграция. Повечето българи напускат родината си и отиват да работят навън именно по такива причини. В същото време в чужбина те първо печелят много повече, отколкото в България, а не рядко и работят по-малко…! Как се получава това!? Получава се като се разпределя правилно и по специални системи труда и заплащането, които да си съответстват едно на друго. Разминаването на двете величини води до икономически условия като в България, а именно – хаотични! Това обезверява, намалява динамиката на трудовия пазар и в крайна сметка демотивира, което се отразява на еднопосочния трафик на Терминал 2 на софийското летище!
В чужбина нашенците работят по-съвестно, но по-щадящо, така печелят повече, заради висока производителност на труда им, а това повишава стандарта и ги превръща в добре платени икономически субекти, които живеят по-добре отколкото в родината си. Така става магията на Запада, докато у нас пирамидата на икономиката е обърната и заради това потокът е насочен към Западна Европа, а не – към Източна, където икономическите параметри са изкуствено ниски заради сбъркани политики и липса на правила и регулатори на тези правила.
Данните от доклада на Институт „Отворено общество“ в София обаче показват и още нещо. Не са чак толкова стряскащи данните за напусналите, за които се твърдеше че са почти половината държава! Оказва се, че потокът е засилен, но не е неконтролируем. Това, разбира се, не е нито причина, нито повод за успокоение, защото така или иначе 4 хиляди българи годишно напускат държавата, а това обезкървяване води до омагьосан кръг, въртележка на трудов пазар, подбор на кадри, намирането на кадри като такива въобще, обучение, квалификация, реализация и от там – евентуално повишаване на икономическите показатели.
Защо бягат българите, защо напускат родината си? Това са предимно младите българи, една голяма част от които – обучавали се в чужбина, други, пропуснали този шанс и сега го търсят вече не за обучение, а за трудова реализация.
Където и да отидем, ние си оставаме чужди за държавата, която наричаме втора родина и това се споделя от много хора. Това е в кръвта ни и то е оставено от дедите ни, които когато преди столетие са пътували на гурбет, са се сплотявали повече в малки родови и национални общности, за да не изгубят в новия си свят собствената си идентичност.
Българите сме порода, която е дълбоко и неразривно свързана с рода, земята и националните ни идеали. Макар и малка нация, ние сме жилав народ, това е и хубаво, но и не е толкова хубаво!
Проблемът е в това, че малките национални общности навън оцеляват по-лесно като такива, но трудно се адаптират, а отделните индивиди са изложени по-рисково на външните влияния на средата.
Ето и това е определящо за емиграция към предимно европейски държави и Турция. САЩ предоставя възможности, но е далече, а повечето искат бързо да се адаптират, да преодолеят неизбежния шок от цивилизационния сблъсък и да се реализират непременно и скоростно, за да няма риск от разочарование, а той неминуемо присъства, дори само заради промяната на средата – социална, етническа, културна, икономическа и ценностна!
Венцислав Жеков
Източник: Bulgaria Weekly
