Луис Анхел Хорхес и Рамира Фелдао от Филипините живеят от около година в старата българска столица. Обиколили няколко европейски страни, сред които Испания, Холандия и Англия, но никъде не им допадало, защото разликата в културата, манталитета на местните и начина на живот спрямо родното им място била огромна. Заради недоброто икономическо положение на Родината си не си й помисляли да се върнат обратно и продължили издирването на най-добрата дестинация, където да градят бъдещето си.
Риалити форматът „Гласът на България“ ги отвел у нас, тъй като младежът искал да пробва шанса си в предаването. Явил се на кастинг във Велико Търново, но не бил одобрен. След това останали известно време тук и се убедили, че мястото е чудесно не само за екскурзия. Намерили си квартира и се установили, а скоро след това започнали работа в земеделско стопанство в търновско село, тъй като с това се занимавали и във Филипините. Днес двамата са убедени, че тук имат много добри перспективи и дори планират скоро да станат родители.
Той е на 24, а тя на 23 години. Родом са от град Сан Фернандо, а пътищата им се пресекли още като деца. Семейството на Рамира се преместило в квартала на Луис Анхел и така попаднали в обща компания. Пораснали заедно, а след като младежът завършил училище, изчакал една година любимата си да се дипломира и заедно поели към неизвестното. Твърдят, че повечето хора във Филипините мечтаят да напуснат страната, защото заплатите са ниски, пренаселено е, сънародниците им са все по-изнервени от скъпия живот и едва свързват двата края.
„Тръгнахме с много малко спестени пари, но с голямо желание да постигнем нещо. Аз съм наследил таланта за пеене от майка ми, която не успяла да се реализира. Поставих си за цел да успея в тази сфера. От интернет разбрахме колко популярни са риалити форматите „Екс фактор“, „Да войс“ и „Англия търси талант“ и останах с впечатлението, че англичаните са толерантни към чужденците. За съжаление животът там изобщо не е за нас, всичко беше ужасно скъпо!“, сподели Луис Анхел.
Приятелката му си спомня, че се наложило да живеят в ужасно мрачна стаичка, наподобяваща маза, където почти не влизала светлина. На всичкото отгоре помещението често се наводнявало заради традиционните за Англия валежи. Условията на живот били отвратителни, но приличните квартири стрували много, а не можели да си позволят такава. Накрая чаршафите и част от дрехите им мухлясали и младите хора се отказали от живота в кралството. В Нидерландия пък изкарали 5 месеца. Там престъпността ги отблъснала, а в Испания просто не се чувствали комфортно.
„Велико Търново е един от най-красивите градове, който сме виждали. Българите са много мили хора и макар страната да е доста далеч от Родината ни, намираме доста положителни прилики. По отношение на работата методите в земеделието са сходни, но тук се ползва доста химия“, заяви Рамира.
Сега филипинците живеят в спретната квартира с две стаи, тераса и всякакви удобства. Вече имат основни познания по български език, но не се отпускат да го говорят. Комуникират основно на английски. Казват, че са имали доста комични ситуации, когато се опитвали да се разберат на български с местните хора. „Влязох в магазина и казах на продавачката: „Искам цигани.“ Тя ме погледна странно и започна да се смее. Помисли, че се шегувам. Започнах да показвам цигарите на рафта зад нея и едва тогава ме разбра. Когато споделих с шефа ми какво се е случило, той също много се смя“, спомня си 24-годишният мъж.
Младите хора допълниха, че наскоро останали много приятно изненадани от посещението на швейцарско семейство в старата столица, което разпъна безплатен батут и подкрепи благотворителната кауза за добро образование на младежите в Манила, Филипините. Успели да се срещнат с тях и да поговорят за инициативата. Луис Анхел и Рамира заявиха, че наистина ситуацията в Родината им е тежка и затова много ученици не успяват да завършват училище. Определят себе си като късметлии, че са взели дипломи, но с цената на много лишения на родителите им. Днес обаче изпращат по някой лев на семействата си, за да помагат в посрещането на нуждите им.
„Аз имам две по-малки сестри, а Луис има брат. Искаме да завършат училище, за да може да имат добра работа един ден. Това, че сме далеч, не означава, че сме ги забравили. Прави ни впечатление, че и много българи емигранти правят същото. Явно наистина доста си приличаме“, завършва тя. Двойката мечтае един ден да има свое стопанство за зеленчуци, а Луис да стане първият фермер певец.
Галина Георгиева
Източник: bgvoice
