„Обичам те. Искам те. Мисля те. Усещам те. Страдам те. Нямам те.“
Странно нещо е любовта. Болест, от която не искаш да се излекуваш. Рана, която не искаш да заздравее. Сън, от който не искаш да се събудиш.
Давид Овадия, Александър Геров, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов за любовта…
Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов…
***
Дума
„Обичам те“.
Трудна дума.
Тежка дума.
…Голяма дума.
Рискована дума!…
– И за произнасяне.
– И за възприемане.
***
Ти пак ме гледаш с ласкави очи
Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: „Боли ли те за нея?“
Тешиш ме за разтуха: „Не плачи!
Ще я забравиш!…Аз ще ти попея!“
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти – обич на сестра –
повярвай – за сърцето ми не стига!
***
Режими аз не пазя в любовта си
И по режим за тебе не тъжа.
Скъперници на чувства в тежки каси,
Спестяват днес и обич, и лъжа,
Вълнения, усмивки и въздишки,
Страдания и рискове, и смях,
Дори писмата са спестовни книжки
На спомени, събирани със страх.
Затуй душите им се раздвояват.
По дяволите…Аз съм по – богат,
Когато всичко наведнъж ти давам
И не поглеждам крадешком назад.
Напред е всичко, дето ме привлича,
Напред ще се роди и огън нов.
Сега си с мен – сега ще те обичам
До сетната си капчица любов.
Сега ти давам цялото си щастие.
Вземи го. И бъди докрай добра.
Дори да изгоря от любовта си,
Пак с целия си огън ще горя!
Източник: Gnezdoto
