Най-тежката битка е вътрешната – тази между здравия разум и сърцето, между логиката и емоцията. Знаеш, че трябва да избереш едното от тях… А те винаги водят жестока борба за надмощие.
Точно така се чувствам, когато се налага да направя важен, но и непосилен за мен избор. Вдигам ръце и си казвам: „Не знам кое е най-правилното решение!“. И започвам да се оглеждам за знаци, съвети, за нещо, което да наклони везната в дадена посока.
Винаги в такива случаи си припомням една история от книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“, в която той разказва за тежкия избор, който е трябвало да направи – между живота и мечтите си и семейството и концентрационните лагери. Тежък избор, нали? Но го е направил! Ето как…
„Читателят може да ме попита защо не се опитах да избегна това, което ме чакаше, след като Хитлер окупира Австрия. Нека отговоря със следната история.
Малко преди САЩ да се включат във Втората световна война, получих покана да отида в Американското консулство във Виена, за да взема емигрантската си виза. Старите ми родители бяха преизпълнени с радост, защото очакваха, че скоро ще ми бъде позволено да напусна Австрия. Аз обаче изведнъж се разколебах.
Пред мен стоеше въпросът: бих ли могъл наистина да си позволя да ги оставя сами да посрещнат съдбата си, да бъдат изпратени рано или късно в концентрационен лагер или в някой от така наречените лагери за изтребление? В какво се състоеше моята отговорност?
Трябваше ли да се погрижа за рожбата на своя ум – логотерапията, като емигрирам към благодатната земя, където бих могъл да пиша книгите си? Или трябваше да изпълня задълженията си на истински син, син на своите родители, който трябва да направи всичко, което може, за да ги защити? Размишлявах върху проблема и тъй, и иначе, но не можех да намеря решение; това бе една от онези дилеми, които карат човек да желае „знак свише“, както казват.
Тогава на една маса у дома забелязах парче мрамор. Когато попитах за него баща си, той обясни, че го намерил на мястото, където националсоциалистите били изгорили до основи най-голямата виенска синагога. Той прибрал парчето вкъщи, защото било част от плочите с гравирани върху тях десетте Божи заповеди.
На парчето бе останала позлатена староеврейска буква. Баща ми обясни, че тази буква представя една от заповедите. Запитах нетърпеливо: „Коя от тях?“. Той отговори: „Почитай баща си и майка си, за да бъдат дълги дните ти на земята“. В този момент реших да остана с баща си и майка си на тази земя и да не използвам американската виза.“
Източник: gnezdoto.net
