Напоследък все повече се говори за важността на водата, за това, че тя има памет, че пренася информация и че лекува. Предлагаме ви откъс от книгата „Лечебната енергия на водата”, от който ще научите повече за това как водата пренася информация, какви експерименти са правени и какви доказателства са били събрани, както и каква е връзката между водата и хомеопатичните препарати.
Паметта на водата
Вибрациите във водата зависят от нейните триизмерни структури, които направляват и снабдяват с информация всички жизнени процеси. Тези микроструктури се създават и разрушават милиони пъти в секунда. На тях може да се гледа като на вибриращи центрове с енергия, които постоянно приемат и предават енергия от и към всичко, с което влизат в съприкосновение.
Въпреки течливостта и способността си да се преобразуват в различни състояния, водните молекули се стремят да образуват стабилна структура. Това ги прави способни да съхраняват информация, получена от други молекули. Когато пиете чиста, жива вода от планински извор, вие усещате минералите, които водата е донесла от подземните дълбини. Но в същото време, вие пиете от самата жизненост на водата, приемайки енергия чрез участието си в нейното пътуване.
Докато пътува, водата носи физическа информация, но също така тя събира неуловима информация. Тя откликва на всяка промяна в заобикалящата я обстановка, като се разширява, свива или образува ритмични вълни, променяйки се милиарди пъти в секунда. И докато се променя, тя не само събира физическа информация, а също и вибрации. Освен физическа, водата предава и вибрационна информация, тя повлиява и бива повлияна от всичко по пътя си и занася тази информация до мястото на следващата си среща. Може би дълбоко в себе си винаги сме знаели за тази способност, но едва напоследък сме съумели да намерим обяснение за нея.
Докато пътува, водата носи физическа информация, но също така тя събира неуловима информация. Тя откликва на всяка промяна в заобикалящата я обстановка
За един ненаучно мислещ ум идеята, че водата има памет, не е особено учудваща. Всяко живо същество е повлияно от околната среда във физическо и емоционално отношение. Човешките същества запазват впечатленията от всичко случващо се в житейския им път докато са живи. Някои от тези впечатления са доста живи, особено ако са положителни или отрицателни, някои са скрити дълбоко в подсъзнанието ни, всяко човешко същество е повлияно от всяко свое преживяване и от съвкупността от преживявания. Ето защо, ако признаем, че водата е жива единица, не би трябвало да се изненадваме, че тя има памет.
Една снежинка се състои от милиарди молекули вода, организирани в специфична и стабилна подредба. Никога няма да намерите две еднакви снежинки, дори ако посветите живота си на това. Но ако разтопите снежинката и повторно я замразите при същите условия, тя ще замръзне отново по същия модел – не подобна подредба, а съвсем същата! Тя запомня предишната си подредба и се връща към нея.
Ако налеете вода от кана в разтворените ръце на двама души, незабавно ще получите три различни вида вода. Водата в каната съдържа един набор от информация, но тя се променя или към нея се добавя информация чрез контакта с ръцете на приемниците. Както водата променя всичко, до което се докосне, разрежда и освобождава елементите от предишното им състояние, така и те променят водата. Водата се повлиява от химичните вещества върху дланите на хората, например – какви елементи или следи от такива могат физически да присъстват върху кожата – но също така от самия пулс на дадения човек, неговия ритъм и вибрационен модел и вибрациите, които той улавя от космоса, от Луната и планетите.
Учените и паметта на водата
Идеята, че водата има памет, е породила някои изключително противоречиви въпроси сред учените. През 90-те години на XX век френският биохимик Жак Бенвенист бил в челните редици на поддръжниците на тази идея, макар че и други учени са работили върху нейното развитие. Той демонстрирал, че молекулите на другите вещества използват водата като среда за комуникация и че водата действа като предавател на съхранената физическа и вибрационна енергия. Бенвенист веднага се появил на първите страници на вестниците, защото бил уважаван като популярен учен.
По-голямата част от останалата работа, свързана с паметта на водата, била извършена извън рамките на конвенционалната наука и следователно можело да се пренебрегне по-лесно. Тъй като научното съсловие не можело да пренебрегне позицията му, то подложило на присмех методологията му и получените резултати и го обвинило в измама.
Идеята, че водата предава вибрации, не е нова. Практиката на активиране на потенциала на водата чрез излагането й на действието на неуловима енергия или на специфични електромагнитни честоти, се използва от 200 години насам в сферата на хомеопатията, където лекарствата, заредени при различни честоти (при различни резонанси), предизвикват различни биологични ефекти. Но хомеопатията не е успяла да получи пълно приемане нито от конвенционалната наука, нито от ортодоксалната медицина.
Експериментите на Бенвенист наблюдават качествени ефекти върху живите клетки, при използването на приета научна методология. Те показват, че водата наистина запазва и предава информация и че нейната молекулярна структура й позволява да действа като предавател и рецептор както на химична, така и на вибрационна информация.
Според трудовете на Бенвенист реакциите се наблюдавали при разреждане на една част от веществото с 10 120 части дестилирана вода (1 към 1 със 119 нули!). Това е еквивалентно на добавяне на една капка от веществото към 99 капки вода и това действие да се извърши 120 пъти. Бенвенист доказал, че това прекомерно разреждане може да модифицира биологичната активност на водата – макар накрая да не са останали молекули от първоначалното вещество, което сме подложили на разреждане. Неговите резултати могат да се изтълкуват като доказателство, че водата притежава памет, и за начина, по който тя запазва отпечатък от образа на първоначалните качества на препарата.
Ако прекараме вода през магнитно поле, много от свойствата й се променят, включително точката на кипене, вискозитетът, повърхностното напрежение, електричната проводимост и магнитната чувствителност. Водата не се връща в първоначалното си състояние. Нещо повече, изглежда тя има способността да повлияе върху всяка вода, с която влезе в съприкосновение. Тя си „спомня”, че е преминала през магнитно поле и предава тази информация на останалата вода.
Хомеопатия
Хомеопатията е безопасна и щадяща форма на лечение, която действа на принципа „подобното се лекува с подобно”, идеята, че всяко нещо, което има силата да навреди на тялото, същевременно има силата да го излекува. Този древен принцип се превръща в специфична дисциплина преди 200 години в Германия, благодарение на Самуел Ханеман.
Хомеопатичните лекарства се приготвят чрез разклащане или силно разтърсване чрез удар на дестилирана вода (т.е. чиста вода, която не съдържа следи от физическо вещество), смесена с минерал или органично вещество, за да може те да се пренесат във водата. След това получените препарати се разреждат многократно, за да не остане следа от физическото вещество във водата. В микроструктурата на водата обаче остава вибрационният отпечатък на веществото.
Ханеман открил важността на силното разтърсване чрез удар по време на една от онези така наречени „случайности” в науката. В първите години на експериментите си със силно разредени лекарства той установил, че най-ефикасни били не онези препарати, които давал на пациентите си в кабинета си, а препаратите, които занасял лично в дома на пациентите си. И така по метода на изключването той достигнал до извода, че причината за това е ритмичното разтърсване, на което били подложени препаратите, занасяни до дома на пациентите при ездата на кон! Днес ние признаваме, че това движение е неразделна част от енергията и паметта на водата.
Тъй като в препарата не е останала следа от физическото вещество, хомеопатичното средство не действа пряко върху физическото тяло, а на едно по-различно енергийно ниво. Ханеман нарекъл това ниво жизнена сила на човека или енергията, която се опитва да поддържа тялото във възможно най-добро здраве. Обикновено жизнената сила на дадения човек съумява да се справи с повечето проблеми, но има случаи, в които тя се нуждае от помощ – например, за да изчисти токсините и да възстанови баланса си след преболедуване на настинка или да се пребори с инфекциите и да изгори нечистотиите вследствие на висока температура, или да изтласка проблемите далеч от жизненоважни вътрешни органи посредством кожни болести.
Хомеопатичните препарати са ефективни, защото водата получава възможност да извлече и съхрани определени видове неуловими енергии, които оказват измерим ефект върху живите системи. Лекарствата действат директно върху енергийните честоти в тялото.
Ако хомеопатичните лекарства се съхраняват в близост до оборудване, което излъчва електромагнитни вибрации – електромотори, микровълнови печки или компютри например – информацията, която се съдържа в тях, може да претърпи леки промени, тъй като електромагнитните полета могат да разрушат или да променят вибрационните им модели.
Влияния върху вибрациите и паметта
Заобиколени сме от различни енергийни полета, някои от които имат очевиден или измерим ефект, а други – не толкова забележим или почти нулев ефект върху нас. Преди да се впуснем в дискусии колко важна е паметта на водата, струва си да разгледаме тези полета.
Полето представлява област със специфични свойства. Магнитните и електромагнитните полета предизвикват лека промяна на честотите, на които нещата вибрират. Всеки човек се нуждае от естествените енергийни полета, които ни заобикалят. Когато тези полета претърпят промяна, обикновено чрез технологии, и естественият баланс в околната среда се наруши, възникват проблеми.
Из „Лечебните енергии на водата”
Източник: 24 часа
