Д-р Емилова e специалист по вътрешни болести, кардиология и ревматология, основател на клиника, работеща по методите на природонаучната медицина.
Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности – вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Прасковата (Prunus persica) започва пътешествието си по света от териториите на днешен Китай. Видовото й име “Персика” се определя от факта, че е била широко разпространена из персийските земи, откъдето е внесена и в Европа. Тя е част от рода Prunus, чиито представители носят огромна “вина” за разнообразието от плодове на трапезата ни – сливите, черешите, вишните, кайсиите и дори бадемите.
Може би най-характерен белег на прасковите е техният наситено оранжев цвят. Дължи се на високото съдържание на бета-каротин-прекурсор за пълноценния синтез на така полезния и ценен витамин А. Прасковите съдържат каротините зеаксантин и лутеин, които допълнително усилват позитивния ефект на този плод върху човешкото зрение.
Те са безценна храна по време на бременност. Богатото им съдържание на витамин С улеснява абсорбцията на желязо, което е изключително важно през този период от жизнения цикъл на женския организъм. Витамин С помага и за изграждането на кръвоносната система, костите, зъбите, сухожилията и мускулите на бебето. Има изключително позитивна роля при синтеза на колаген в организма, особено когато се приема в естествена форма – чрез храната в нейния цялостен вид. Значителното количество на фолати също не бива да бъде пренебрегвано, тъй като е в пъти по-пълноценно усвоим и полезен от синтетичната фолиева киселина.
Прасковите съдържат голямо количество фибри, които подобряват перисталтиката и се борят с хроничния запек, като възпрепятстват процесите на гниене в червата – потенциален причинител на рака на дебелото черво. Съдържат и органичен цинк, който е изключително ценен и труден за набавяне минерал.
В България се отглеждат основно три групи от тези плодове – десертни, покрити с нежен мъх и с лесно отделяща се костилка, за консервиране – с по-плътна месеста част, плътно прилепнала костилка и по-малко мъх, и нектарини – наричани популярно голи праскови.
Необходимо ли е да отстраняваме власинките от повърхността на тези плодове преди консумация е често задаван от пациентите в медицинския ни център въпрос. Прасковите и най вече техният мъх съдържат т. нар. липидно трансферни протеини – несмилаеми белтъци, които са свързани с хранителни алергии. Алергичната реакция към мъха може да се прояви чрез уртикарии, обриви и подувания, хранителни разстройства, дори астматични пристъпи, и за радост изключително рядко – тежък анафилактичен шок.
Солидно научно изследване, проведено през 2006 г., открива, че нивата на алергии към прасковите са в пъти по-високи при хората от Средиземноморието в сравнение с тези от северните части на Европа. Това довело учените до предположението, че причината за тези алергии се крие най-вероятно във факта, че мъхът на прасковите съдържа неколкократно по-високи нива на липидно траснферни протеини (LTP) в сравнение с тяхната кора. Изводът от проучването е обобщен по следния начин:
“Съдържащият се в мъха на прасковите LTP е в пъти повече, отколкото съдържанието му в тяхната кора. Така се обяснява фактът, че в южната част на Европа има по-чести случаи на хранителна алергия към тях. Това, че със средствата на съвременния маркетинг прасковите биват обработвани, измивани и третирани по различен начин при транспортирането им, съответно силно намалява съдържанието на LTP, заради отстраняване на голяма част от мъха им, може да е основната причина за това явление”.
Съветът ми е основно към хората, податливи на различни алергични реакции, най-вече към царевица, която също е богата на LTP, да са много внимателни при консумация на праскови. По-добрият вариант е да ги обелват или да предпочетат нектарините. При тях заради проявата на определен рецесивен алел на гена, отговорен за формирането на кората, липсва мъх по нейната повърхност и това предполага по-ниско съдържание на LTP.
Струва си по-чувствителните към потенциалната опасност хора да отделят няколко минути и да отстранят власинките, за да се възползват без заплаха от богатото на полезни вещества съдържание на прасковите. Освен изброените по горе техни полезни качества, трябва да споменем и че комбинацията от желязо, фосфор, магнезий, калций и пектинови съединения спомагат за подобряване на жизнените показатели и дори гарантират превенция при чернодробни и бъбречни заболявания, подобряват паметта и правят лятното настроение устойчиво на жегите в асфалтовите джунгли.
Високото ниво на калий в прасковите (над 190 мкг на 100 г) доказано противодейства на отпадналостта и умората. Ефективно средство е срещу стреса на модерния градски човек и има влияние за подобряване на настроението.
Независимо дали ще обелим плодовете, или ще изберем нектарини, е добре да си доставяме прасковите само от сигурен източник – бабина овощна градина или производител, отговорен за човешкото здраве. През всеки сезон, но най вече през летните и есенни месеци е важно да измиваме старателно всичко, което стига на трапезата ни. А за свеж вкус и настроение препоръчвам да си приготвите лесно лятно смути от праскови, зеленолистни и стрък мента.
Източник: Труд
