Загадъчният и полулегендарен китайски философ Лао Дзъ се откроява сред великите мъдреци на човечеството. Неговото учение, създадено най-вероятно около VI в. пр.Хр., става основа за развитието на даоизма – една от трите господстващи съвременни религии в Китай.
Според легендите, Лао Дзъ се е срещал с другия велик китайски мислител – Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставяйки двамата,причислил себе си към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ – към тези, които носят знанието по рождение.
Дао Дъ Дзин – един от най-популярните трактати в китайската философия, се счита за единственото произведение на Лао Дзъ.
Дао Дъ Дзин (Книга за изконния път) е трактат за изкуството на живота, за култивиране на жизнена сила и енергия, за дълголетие и духовно самоусъвършенстване. Централният персонаж на Лао Дзъ е човекът, който е в съвършена хармония с Всемира. Той овладява природата, не защото я побеждава, а защото се слива с нея.
Макар че текстовете са загадъчни и трудни за тълкуване, решихме да надникнем в древната мъдрост на Дао Дъ Дзин.
Който познава хората, е просветен.
Който познава себе си, е мъдър.
Който побеждава другите, е силен.
Който побеждава себе си, е могъщ.
Който знае достатъчно, е богат.
Който действа упорито, е волеви.
Който не се самопогубва, е дълговечен.
Който умре и не го забравят, е безсмъртен.
***
Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото.
Ето защо
битието и небитието взаимно се пораждат,
трудното и лесното взаимно се създават,
дългото и късото взаимно се сравняват,
високото и ниското взаимно се склоняват,
гласните и съгласните взаимно хармонират,
предишното и следващото взаимно се редуват.
***
Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои.
Който прави големи крачки, не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи, недовижда.
Който се самопредставя, не блести.
Който се хвали, не се прославя.
Който напада, няма успех.
Който се гордее, не може да е старши.
***
Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.
***
Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.
***
Имам три съкровища, които ценя и пазя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.
***
Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото изобилие.
***
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действаш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш –
Това се нарича най-дълбока Добродетел.
превод: Ленчо Димитров
Източник: gnezdoto.net
