Колкото и хубаво да е лятото, за съжаление, то бързо си отива. Ето защо сега е моментът да подсилите организма си и да го подготвите за студените дни и периода на настинките и гриповете.
Предлагаме ви 4 билки, които имат доказано антисептично и укрепващо организма действие. От откъса, част от „Енциклопедия на лечебните растения в България”, ще разбере къде виреят съответните били, коя част от тях се използва и за какво, как се съхраняват и разбира се, за как действат и за какви болежки помагат.
Бъз, черен – Sambucus nigra L.
(бъзак, гумендже, бозъл, свирчовина, драмбъз, замбук, селешник)
Семейство Бъзови – Caprifoliaceae
Разпространение.
Из горите, храсталаците, дворните места, до 1500 м надморска височина, навсякъде из България.
Описание.
Храст или ниско дръвче, силно разклонено, с тънка грапава кора. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5–7 яйцевидно елиптични и остро назъбени листчета. Цветовете са жълтеникаво-бели и в по-голямата си част приседнали, събрани в сложно щитовидно съцветие. Чашката е 5-делна, 5-делно венче, 5 тичинки. Плодът е черно-виолетова ягода.
Използваема част.
Цветът, плодът, корените и листата на растението. Цветът се бере преди пълното му разцъфтяване (май-юни), листата – по време на цъфтежа, а корените се вадят наесен, след увяхването на листата, плодът при – пълното му узряване през август-септември. Някои народни лечители употребяват и кората на растението, която се бели рано напролет (март). Изсушената билка има срок на годност за цвета 2 години, за корените – 3 години, за плода – 1 година, за листата – 2 години, и за кората – 1 година.
Химичен състав.
Цветът съдържа гликозида самбунигрин, етерично масло, кверцетин, слуз, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари и др. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.
Действие и приложение.
Билката притежава потогонно, антисептично, пикочогонно и откашлично действие. Плодът и листата имат слабително действие. Цветът на билката се употребява в нашата народна медицина при високо кръвно налягане, кашлица, затруднено уриниране, подагра, импотентност и др. Коренът – против затлъстяване. Плодът, приет във вид на мармалад или сироп, се употребява за тонизиране на организма и като слабително, напоследък и при рак. Подобно действат корените и листата. Външно: сварени корени – за бани при гъбички по ноктите на ръцете и краката.
Употреба.
Като запарка – 1 супена лъжица от листата и цвета на 0,5 л вода за ден. От корените и плода по 1 чаена лъжичка отвара в същото количество вода. От сиропа по една супена лъжица след ядене 3 пъти дневно.
Внимание!
Билката да не се приема в големи дози поради токсичното й действие.
В нашата народна медицина се употребява и бъзакът (Sambucus ebulus L.), което е многогодишно тревисто растение. Употребяват се корените, цветът и плодът на растението.
Имат подобно действие като черния бъз.
Женшен – Panax ginseng
Женшен
C. A. Mey
Семейство Бръшлянови – Araliaceae
Разпространение.
Родина на женшена са Източна Азия и източните територии на Русия. Култивира се и у нас.
Описание.
Многогодишно тревисто растение. Стъблото е право, високо до 70 см. Коренът е месест, цилиндричен, продълговат, обикновено разделен на две основни части: едната е истинският корен, а другата – подземен орган на стъблото. Разделен е на 6 клона с множество марки коренчета. Листата имат яркозелен цвят. В зависимост от възрастта на растението са 3 или повече на брой и са разположени в горната част на стъблото. Те са 5-делни, обратноовални, с клиновидна основа, неравномерно назъбени, почти голи. На главния нерв има единични бели власинки. Цветовете са зеленикавобели, двуполови, събрани в съцветие сенник. Плодът е яркочервена ягода с бели, плоски, дисковидни семена.
Използваема част.
Корените на растението, които се вадят преди цъфтежа (юни) или когато зрее плодът (август). Срок на годност на изсушените корени – 2 години.
Химичен състав.
Панаксин (възбужда продълговатия мозък, тонизира сърдечносъдовата система), панаксова киселина (засилва обмяната на веществата), панаквилен (активира ендокринния апарат), панацен (действа успокоително на различни центрове на главния и продълговатия мозък и болкоуспокоително), гинзегин (има противодиабетно действие), фитостерини, слуз, пектинови вещества, смоли, танини, витамини (С, В1, В2), соли (главно на фосфора, мангана, желязото и на някои микроелементи) и други неизучени вещества.
Действие и приложение.
Женшенът има възбуждащо влияние върху кората на главния мозък и подкоровия център, увеличава газообмена, стимулира дишането на тъканите, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения, т.е. съкращава сърдечния ритъм, увеличава жлъчната секреция, стимулира функциите на кората на надбъбречните жлези и повишава светлочувствителността на очите към приспособяване към тъмнината. Това действие се дължи главно на съдържащите се в женшена физиологично активни вещества като панаксин, панаксова киселина, панаквилон, етерично масло, гинзенин и др. В народната медицина се употребява при захарна болест, физическа и умствена умора, понижена работоспособност, нарушение на функциите на сърдечносъдовата система, при намалена функция на половите жлези, при нервни и психични заболявания от рода на неврози, неврастения, психастения и др. Българската народна медицина препоръчва корените на женшена при безсъние, главоболие, нощно изпотяване, регулиране на обмяната на веществата, малокръвие. Външно както корените, така и листата се използват за компреси при рани и язви.
Употреба.
Корен от растението на големина колкото царевично зърно се слага под езика до пълното му разтваряне 3 пъти дневно. Или 10 г от корените се смесват в 100 мл 60° спирт и се оставят да киснат 10 дни. Взимат се по 5 капки половин час преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание!
Да не се приема при кръвоизливи, артериосклероза, повишено кръвно налягане. Билката възбужда нервната система. Да не се приема в голямо количество, има токсичен ефект. Да се използва по лекарско предписание.
Левурда – Allium ursinum L.
(див чесън, самардаля, черемуш, мечи чесън, горски чесън)
Левурда
Семейство Кремови – Liliaceae
Разпространение.
Из сенчестите гори, главно широколистни, до 1000 м надморска височина, из цялата територия на България.
Описание.
Многогодишно тревисто луковично растение. Листа – обикновено две, елептично ланцетни, към основата стеснени, с дълга дръжка, заострена към върха. Влагалището е удължено. Цветове – събрани на върха на безлистен стрък в полукълбест сенник с обвивка от 2–3 покривни листа, опадващи рано; бели, 6 линейно ланцетни заострени бели листчета, разположени в два кръга.
Използваема част.
Стръковете и луковицата на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа (април-юни). Луковицата – след узряването на семената. Срок на годност на изсушеното растение за стръковете – 2 години, за луковицата – 3 години.
Химичен състав.
Етерично масло (състои се от венилсулфид, алилсулфид, диалилтрисулфид, алицин); витамин С, следи от меркаптан, един алдехид, полисулфиди, минерални соли, слуз, йод и др.
Действие и приложение.
Противосклерозно, противогъбично и противомикробно (бактерицидно и бактериостатично). В нашата народна медицина се употребява при високо кръвно налягане, артериосклероза, при глисти, заболявания на черния дроб, задух, кашлица, бронхит, като предпазно средство при грип и при оловни отравяния. Външно: за промивки при бяло течение, за клизми при глисти, за фрикции при косопад и др.
Употреба.
1 супена лъжица се залива с 0,5 л вряла вода. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други билки от рода на левурдата. Кромиден лук (Allium cepa L.) – употребява се против склероза, захарна болест, чернодробни заболявания и др. Праз лук (Allium porrum L.) – препоръчва се като слабително средство и при заболявания на черния дроб; външно при натъртвания, изгаряния и др. Градински чеснов лук (Allium sativum L.) – употребява се освен за храна и при болестите, споменати при левурдата.
Мащерка – Thymus sp. diversa
(бабина душица, воленика, дива мерудия, дива чубрица, матерка, овчарски босилек, ябълкиня, яребичина, рибя мерудия)
Мащерка
Семейство Устоцветни – Lamiaceae
Разпространение.
Има редица разновидности, които виреят из сухите тревисти и каменливи места навсякъде из България.
Описание.
Многогодишно тревисто растение. Стъблото е пълзящо, 4-ръбесто, зелено или червено-кафяво, от което излизат изправени, покрити с власинки или голи цветоносни стъбла, високи до 20–40 см. Листата са срещуположни, дребни, с къси дръжки, приседнали, ленейни или яйцевидни. При някои видове те са голи, при други – покрити с власинки, отгоре са тъмнозелени, а отдолу – светлозелени, с жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са двуустни, червено-виолетови, дребни, събрани по много в пазвите на връхните листа. Чашката е 5-делна; 5-делно венче; 4 тичинки. Плодът е сух и се разпада на едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.
Използваема част.
Стръковете, брани по време на цъфтежа (май-август). Срок на годност на изсушеното растение – 3 години.
Химичен състав.
Етерично масло (състои се от тимол, кварвакрол, ?-терпинеол, L-борнеол, L-цимол, L- и D-пинен, ?-терпинен, кариофилен, линалоол и др.), органични киселини, флавоноиди, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смола, витамин С, пигменти и др.
Действие и приложение.
Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително, газогонно, антибактериално и успокоително. Лечебните свойства се дължат главно на етеричното масло и флавоноидите. Употребява се при задух, кашлица, бронхит, главоболие, стомашна язва. Нашата народна медицина препоръчва билката при безсъние, газове, малокръвие, неврастения, диария, болезнена менструация, радикулит, неврити, артериосклероза, високо кръвно налягане и др. Външно: за жабурене при зъбобол; за гаргара при гърлобол; за баня на цялото тяло при неврози; за компреси при рани и ухапвания от насекоми.
Употреба.
Като запарка – 2 супени лъжици от билката в 0,5 л вода за ден.
Из „Енциклопедия на лечебните растения в България”
Източник: 24 часа
