Интернет е пълен с безброй статии – някои полезни, други не чак толкова. Най-често те са свързани с това как да сменяте памперси, да приготвяте пюрето, след като как да го подготвите за детската градина и училище, както и други задължения, които са свързани с отглеждането на малчугана.
И така готините си минават. Но май почти никой не набляга на отношенията между родител и дете/тийнейджър и психологията в тях, както и какви непредвидени ситуации могат да възникнат във времето. Но защо трябва да повтаряте грешките, които така или иначе вече са направени от хиляди други, след като можете просто да се учите от тях. Вижте някои от най-добрите съвети за родителството, които няма да откриете в нито една книга.
1. Давайте на детето си по-голяма свобода да избира само какво е важно за него.
2. Не критикувайте приятелите му. Дори и да сте права за някого, може би към момента ще е в такава възраст, че ще обвини вас и ще предпочете тяхната компания. Това е нормално и се надживява.
3. Винаги слушайте какво точно ви казва. Така ще знаете какво чувства детето ви, което енай-важното за изграждане на силна връзка между вас.
4. Не го карайте да мисли, че сте по-креативна от него. Дори и да видите най-безумната фигурка от хартия, сламка или тревичка, реагирайте с възхищение.
5. Никога не карайте детето да избира между вас и свои приятели. Колкото и да звучи странно, някои родители го правят без дори да осъзнават. Не бъдете като тях.
6. Не позволявайте на социалните мрежи да пречат на комуникацията между вас.
7. Позволете му отвреме навреме да взима само решения за това как да учи уроците си или да разпределя времето си. Ако видите, че резултатът не е задоволителен, тогава вземете отново нещата в свои ръце.
8. Говорете по-често с вашите родители за това какви грешки са правили те, когато сте били дете.
9. Не бъдете свръхконтролираща.
10. Не изисквайте от детето да сбъдва вашите нереализирани мечти. Поинтересувайте се каква е неговата собствена мечта и се постарайте да открие и развива своя собствен талант. Излишно е да го насърчавате да бъде ваше копие.
11. Питайте го винаги за мнението му по различни въпроси. Така ще се чувства важно и значимо, а по този начин няма риск да създадете комплекс за кмалоценност у него.
12. Не бъдете песимистично настроени пред него. Учете го да бъде оптимист. Не забравяйте, че децата попиват всичко като гъба. Те чуват и виждат всичко. Когато у дома има черноглед родител, същите черти ще се прехвърлят и върху малчугана. Наистина ли искате това?
13. Децата не са чак толкова наивни. Не е нужно да поддържате мита за приказните герои и появата на Дядо Коледа през комина чак до 5-и клас.
14. Децата винаги са на първо място, но това не означава да забравите за себе си. За да бъдете достатъчно ефективен родител, трябва отвреме навреме да намирате време за себе си – да си починете и да се погрижите за себе си. Това ще повдигне духа ви и ще ви накара да се чувствате много по-спокойна. Следователно ще бъдете по-малко изнервена и ще се отнасяте по-добре с детето си в много ситуации. Когато понякога поставяте себе си на първо място, това не ви прави лош родител. По-вероятно е да бъдете лош родител, ако напълно забравите, че съществувате като отделна личност.
15. Да кажете „не“ не означава, че ще травмирате детето. Водени от силната си обич и привързаност, е нормално да смятате, че дори и един отказ ще съкруши необратимо малко сърчице на вашето съкровище. Но не – не е така. Децата не приемат нещата чак толкова навътре що се касае до отказ на играчка или някоя наистина ненужна прищявка. Забравят го точно след един час. Но по-важното тук е, че така постигате дисциплина.
16. Не е нужно винаги да бъдете перфектна пред детето. Или поне, когато става дума за настроението ви. Много родители мислят, че да покажат слабост пред малчугана, е голяма грешка. В това число да се разплачат, да бъдат разочаровани или ядосани на някого или нещо. Грешка е да не го правите изобщо. Не забравяйте, че това са съвсем човешки емоции и е хубаво детето да разбере от малко, че няма нищо странно или срамно в това някой да е раним. Не се крийте, ако изпаднете в такава ситуация.
17. Не му позволявайте да играе на телефона ви безконтролно, както и да прекарва огромно време на компютъра или таблета. Излишно е да ви казваме защо.
18. Говорете с него за пренебрегването. Казваме ви това, защото ще се очудите, че детето ви, което не ви е казало нищо цял ден, ще намери куп интересни неща, с които да ви отвлече вниманието, веднага щом звънне телефонът. Получава се така, защото вашият малчуган се чувства застрашен в този момент. Мисли си, че някой друг е по-важен от него и затова започва да „досажда“ с малки бели, звуци и дърпане на слушалката от ухото.
За да не се стига до такъв момент, говорете с него за пренебрегването, още преди да сте изпаднали в описаната ситуация. Когато то знае, че разговорите ви не променят вниманието към него, ще започне да има различен подход и ще се успокои. Същото може да се каже и за случаите, в които ще видите случайне позната на улицата, докато се разхождате с него.
19. Ако детето ви падне или се удари, това не ви прави лош или безотговорен родител. Не се обвинявайте за абсолютно всичко, което се случва около вас. Приемете го като част от нормалното протичане на детството.
20. Бъдете внимателни и отговорни към начина, по който ще го научите да гледа на тялото си. Когато искате да го научите да хапва по-малко, правилният подход не е да го заплашите, че ще стане пухкав/а или по-лошото – директно да му кажете, че има коремче. Границата да вкорените в съзнанието непоносимост и неприемане към различните тела и да отключите евентуален проблем в по-късна възраст са булимия и анорексия е наистина много малка. Изобщо не си мислете, че вашата 4-годишна дъщеря не кодира в съзнанието си вашите думи и упреци за хапването на непозволени храни. За всичко си има начин. Пробвайте с разговор с образователна цел за здравословния начин на живот.
21. Обянявайте точно и ясно правилата и изискванията си към всяка сфера. Било то поведение вкъщи, отношение към задълженията в училище и т.н. И не правете компромиси с това.
22. Не приемайте прекалената срамежливост за нещо чак толкова нормално. Разбира се, повечето деца винаги се притесняват в първия половин час с непознат, а след това се отпускат. Когато обаче говорим за по-сериозна стеснителност, е хубаво да обърнем внимание какво точно се крие зад нея.
23. Отнасяйте се към детето с уважение. По този начин то ще се научи да уважава себе си, а също така да уважава и вас.
Източник: mama24
