Стояхме с моя съпруг и пиехме кафе в едно кафене.
Моят мъж беше млад и красив, а аз го обичах.
Носех старо палто, което ми вгорчаваше живота. Имах комплекс за малоценност от това палто, мразех го… Освен че не топлеше, толкова ме загрозяваше!
Заведението беше долнокачествено, а кафето безвкусно.
И си мечтаех, как някой ден ще пием хубаво кафе в красив ресторант, а аз ще бъда с модерно палто. А съпругът ми ме гледаше със сияещ поглед, изпълнен с любов и не знаеше защо съм тъжна.
… Той умря млад, аз останах сама.
После в живота си бях в много различни кафенета, облечена с много модерни палта.
Но него го нямаше с мен.
Много често си спомням този епизод от живота си, когато имах всичко, но не осъзнавах, какво притежавам.
Автор: Елена Рог Превод: Gnezdoto
Източник: gnezdoto.net
