Лечебни и святи извори в България, които лекуват болести
И кое е онова, което прави обикновената вода светена? Молитвата и кръстът, престоят в църква са причина за необикновената вода. Те променят полевата й структура и я правят лечебна. Като правило богоявленската вода има най-голяма сила. С нея църквата забърква мирото, ръсят се домовете, отпива се против болести.
Попадне ли в ръцете на неверници, екстрасенси или магьосници, резултатът от осветената вода е нищожен. Така може да се погуби дори здравето и душата на човека, смята църквата. Подобен е случаят и с лечебните извори. Софийският „Живоприемни източник“ край някогашното село Подуяне например ненадейно пресъхва. Мълвата твърди, че неверници съсипват лековитата му сила.
Водата в манастира „Свети 40 мъченици“ край софийско село Врачеш може да облекчи главоболие и повърхностни рани.
В манастира „Св. св. Козма и Дамян“ в село Гигинци има чудодеен извор, който помага при над 30 вида болести.
Чешмата в двора на гоцеделчевския манастир „Живоприемни източник“ цери женски и очни болести.
Ако страдате от анемия, неврози и схващания на крайници има шанс да излекувате в габровския параклис „Успение Богородично“.
Край храма „Свети Мина“ около Кюстендил много богомолци идвали да измолят здраве и си тръгвали излекувани.
Хасковското аязмо, което се намира до параклисът „Света Ана“ събира стотици вярващи на Спасовден. Водата се препоръчва за ставите и костите.
В Дамбалъ, край Момчилград, мюсюлманите се събират край целебния извор на пост и молитва. В нощта срещу Гергьовден той лекувал заекване и екземи.
Бъбречни болести пък лекувала областта Демир баба теке, около Разград, почитано място за мюсюлманите. Водата там е мека и се смята, че цери бъбречни заболявания и безплодие.
Източник: chudesa
