От настоящия брой на вестника с благословението на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий в ежемесечните издания ще бъде включена и настоящата рубрика, която има за основна своя цел да запознае читателите на вестника с вярата и църковните празници през настъпващия месец, техния произход, значение и правилна форма на почитане.
През юни ще отбележим няколко много значими празника от годишния цикъл.
В първата неделя на месеца (3 юни), която през тази година е и първа неделя след Петдесетница, църквата почита паметта на всички светии. Отците на църквата са установили този празник по три причини:
Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са увенчани от Него с „венеца на славата“, но са останали безименни и неизвестни за света.
И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от едната, света, съборна и апостолска Христова църква и че пребъдват в едно Небесно царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци“(Тит 2:11), казва св. апостол Павел.
Този ден е също и Петрови заговезни, от понеделника след него започва Петровия пост, който продължава през тази година до 30.06.
Следващата неделя (10 юни), втора след Петдесетница, Българската православна църква почита паметта на всички български светии.
Неделя на всички български светии е подвижен празник в нашия църковен календар.
Денят на всички български светии е уникален празник. На него църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне отпреди покръстването на българите и след това до ново време. През османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.
На 24 юни Православната църква почита рождеството на св. Йоан Кръстител. Празник, наречен по народному Еньовден, свързан с много народни традиции и обичаи, останали у нас още от езически времена, когато българските земи още не са били просветени от светлината на Евангелието.
За зачеването и раждането на св. Йоан Кръстител ние знаем от евангелието на св. апостол Лука, в чиято първа глава подробно са описани тези събития. Свети Йоан Кръстител е един от най-великите светии. Той е бил предизвестител и предтеча на Христовия живот и проповед, както и последният пророк, който говорел за идването на Месията. Сам Господ Иисус Христос е казал, че между родените от жена няма по-голям от Йоан Кръстител.
29 юни е денят, наречен Петровден, в който почитаме паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел – най-великите проповедници на Христовото благовестие по целия свят. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва от древността както на 29 юни, така и на 30 юни.
Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни, първопрестолници и вселенски учители, защото те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
Презвитера Моника ДАВИДКОВА
Източник: Борба.БГ
